Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за  царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
– Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
– Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
– Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.

Учените са измислили как да накарат растенията да се развиват по-бързо и да носят плодове през цялата година. В природата съществуват циркадните ритми, дължащи се на промяната на деня и нощта, както и биохимични, физиологични и поведенчески процеси в телата ни. Цикличност от 24 часа на вътрешния часовник е не само при хората, но и при животните и растенията.
Изследователи от Йелския университет са идентифицирали ключовия генетичен механизъм, който кара циркадния часовник да работи. Става въпрос за култура, която ще расте целогодишно независимо от територията.
Растенията имат  сутрешни и вечерни гени, които потискат в зависимост от времето на деня. По този начин те завършват 24-часов цикъл. Главна роля в потискането играе нощния ген DET1. Авторът на изследването Сан Лау казва, че растенията, които произвеждат по-малко от DET1, цъфтят по-рано, поради по-бързо им „тиктакане „.
Фермерите често се оплакват от ограниченията на сезона: лято било недостатъчно, зимата пък дълга. Учените твърдят, че решаването на този проблем е въпрос на време.
След като са разбрали циркадния ритъм на културите, изследователите ще отделят картофи, който ще дават реколта по всяко време на годината, и навсякъде по земята.

Масовото отглеждане на култури за производство на биогорива, има отрицателно въздействие върху птиците живеещи в полето.
Въвеждането на биогоривата, както се надяват привърженици му, трябва да окаже положително въздействие върху околната среда. Въпреки това, използването на земята за отглеждане на култури, от които ще се произвежда биогориво може лошо да се отрази на дивата природа.
Учените са създали компютърен модел, чрез който оценяват реакцията на пиците спрямо масовото култивиране на култури за биогориво. Те установили, че отглеждането на такива култури няма да нанесе вреда на птиците, ако полетата са малки, а културите се редуват. Необходимо е да се запазят непокътнати малките площи с естествена растителност, което ще допринесе за биоразнообразието.
В момента числеността на птиците в полето намалява и това показва, че земеделските екосистеми са под заплаха. Трябва да се хармонизира отглеждането на биокултури и съхраняването на птиците в полето.

Разработен е самодвижещ се култиватор с педали за предпосевна и след прибиране на реколтата обработка на почвата. Той може да се прилага на по-малки участъци, където не може да влезе по-малка машина. Например в оранжерия или малка градина около къщата.
Без мотор и бензин, само с два педала, култиваторът дава възможност да се обработи почва на дълбочина 10-20 см, създавайки оптимална структура на горния слой.
Той има скорост много по-голяма от тази развиваща се с лопата.
Култиваторът намалява трудоемкия процес на обработката на земята, като премества натоварването от ръцете и мускулите на гърба на краката.
Създават се условия за „невероятен фитнес“.

На запад в САЩ е направено проучване за влиянието на вятърната енергия върху отглеждането на царевица. Получените резултати могат да се приложат навсякъде, въпреки че метеорологичните условия и култури могат да бъдат различни.
Един от най-очевидните начини, по които вятърни турбини могат да помогнат на селското стопанство, е разместването на въздуха, което води до това, че култури получават повече въглероден диоксид.
Освен това, принуждавайки въздуха да се движи турбината може да намали размера на роса по листата през нощта. Това ще помогне за намаляване на броя на заболяванията, особено тези, които са причинени от гъбички. Изменението на климата ще доведе до повишаване на влажността.
Има и друг благоприятен фактор. Тъй като турбината раздвижва въздуха и намалява скоростта на вятъра, нощите ще бъдат по-топли, няма да има слани, а дните ще са прохладни. Традиционно, за да се постигне такъв ефект по крайщата се садят дървета.
От друга страна, топлите нощи ще доведе до увеличаване на изпарението, т.е. повечето въглерод абсорбиран през деня ще се отдава през нощта.
Като цяло изследователите се надяват, че крайният ефект ще бъде положителен, независимо от сложните и еднозначни множество аспекти.
Днешните турбини обикновено са разположени на височина от около 80 м. Най-силната част от „събуждането“ на вятъра е около две или три височини на вятърни турбини. Турбулентността се разпространява заедно със тези потоци. Къде и при какви обстоятелства последните достигат земята, остава да се види.