Трудно е да си представиш живота без кетчуп или доматен сок. А какво  ще се кажете за прясна салата от добре узрели домати?
Имало е период, когато доматите са се считали за отровни и са се страхували дори да ги докоснат. Според преданията, готвача на Джордж Вашингтон се опитал да го отрови като му поднесъл ястие приготвено от месо с домати. Президента много харесал храната, но готвача страхувайки се от възможно наказание се самоубил и така и не разбрал, че доматите се ядат.
Родината на доматите е Перу,  северната част на Чили и  Галапагоските острови. Те и сега виреят там, в дивата природа. Инките и ацтеките наричали нашите „закръглени червени познайници“ tomatl, т. е. „голяма ягода“. Там те растат като храсти или на пълзящи по земята стебла, както и на огромни пет метрови доматени дървета.
В Италия този плод станал много бързо любим на всеки. Именно италианците дали доста ласкавото название „помо доро“ т. е. „златна ябълка“ Доматите били така наречени поради жълтия цвят на първите култивирани  в 16 век  плодове.
Освен със своя превъзходен вкус, доматите имат и други предимства. Те са много полезни при сърдечно съдови заболявания, гастрити с ниска киселинност, обща отпадналост. отслабване на паметта, малокръвие. Доматите се използват и като слабително средство. Кашица от червени домати се слага върху подути вени. А знаете ли, че те имат принос и при отслабване?
Средно голям домат съдържа около 20 калории. Човек може на ден да изяде до 2-3 килограма домати или  да изпие 2 литра доматен сок без да има някакви смущения или разтройства.
Храната е едно от основните удоволствия в живота, а изисканата храна приготвена с домати може да бъде най-добре оценена от гастроном.

Спомняте ли си времето, когато хлебарките бяха голяма напаст? Е, могат да се намерят хора, които да кажат, че не са имали контакт с такива гадинки, но въпроса, който напоследък ме занимава е : „Къде са изчезнали хлебарките“?
Още си спомням времето. когато майка и баба бяха обявили война на тази „пасмина“. По няколко пъти на ден миеха пода и минаваха с мокър парцал по шкафовете. Сипваха какви ли не отрови в потайни кътчета. И въпреки усилията им те пълзяха навсякъде из кухнята. А сега къде пропаднаха? Имали някаква причина за това?
Учените май ще ги записват в червената книга на изчезналите видове.
Виждайки това малко черничко животинче в своя дом нашите деди са го уважавали. Защо ли? Нали напада храната?
Според нашите баби и дядовци в дом, където се появи хлебарка било признак,че в този дом има изобилие  и чест.
Но в нашия дом по-голяма „популярност“ имаха кафявите хлебарки. И все пак къде пропаднаха?
Учените предполагат, че пръст в тази работа има компютърната ера, появата на мобилни телефони и храни пълнени с химически добавки.
Трябва добре да помисли, щом хлебарките измряха по тези причини, то какво ни очаква нас? Стрували си да престояваме пред компютъра толкова време,  да водим дълги, продължителни разговори или да ядем полуфабрикатите, които не могат напълно да заместят естествената храна? Колко ни остава да живеем и как за напред ще живеем?
Не е нужно да съжаляваме толкова за изчезването на тези насекоми, защото те разнасят разни микроби и инфекциозни заболявания, но трябва сериозно да помислим за себе си, струва си.

Канибализмът освен при някои племена се е появявал и в екстремни ситуации. Например при хора плаващи в открито море без провизии, вода и каквато и да била надежда да стигнат до бряг, тъй като корабът им или лодката, в която са останали няма никакви уреди с които да отчетат къде се намират, нито да се задвижат по-бързо, за да стигнат до сушата. Интересно, днес съществува ли людоедството?
Теоретически не, но на практика нещата стоят малко по иначе. Какво имам в предвид ли? Болестта куру, която се предава чрез хранене с човешко месо в Папуа Нова Гвинея не е изчезнала напълно.
През 1950г. властите на Нова Гвинея приемат закон, според който канибализма се смята за престъпление. По официални дани на правителството,  последния случай на заболяването куру е регистриран през 1960г., но според Международната здравна организация в интервала 1957 – 2004 г. от тази болест са умрели 2700 човека. Заболели от тази болест има и днес.
Куру е коварно заболяване. При нея човек започва да трепери като болен от треска, а след няколко месеца мозъка му се превръща в пореста маса. Естеството на болестта не е ясно идентифицирана до този момент.
Така единствения начин за оцеляване се явява, не храна на всяка цена, най-малко би трябвало за това да ни послужат себеподобните, защото това води до унищожение и деградиране на човека.

На една вечеря където бил поканен, Луи Пастьор поискал чаша с вода. След това измил старателно черешите, които му дали в чашата, преди да ги изяде. Когато го попитали защо прави така, той развил цяла теория за микроорганизмите и вредата от тях.
След като свършил с изказването си,  станало нещо много страно. Разсеяният учен на един дъх изпил водата в чашата, в която преди малко бил измил черешите. Слушателите му се стъписали. Обърнали му внимание на това, което бил направил и го попитали, дали действията му не опровергават теорията му.
Пастьор нито за минута не загубил самообладание и казал, че това просто е илюстрация на факта, че на сериозно не трябва да се взема нито една теория, дори неговата за микроорганизмите.
Странно, в момента ли е дошъл до това заключение или просто е искал да се измъкне от ситуациата? Вероятно, повод за размишленията му след злополучната случка, му е дал един от опитите проведени  наскоро. Наистина ученият е имал интересно преживяване при един от експериментите си.
Вземайки новородено пиленце, той го отгледал в стерилна среда. Когато пораснало го оставил при нормални условия на живот. Животинчето умряло след 2 часа.
Интересно, защо си спомням винаги този опит на Пастьор, когато гледам истеричните реклами за „чудното средство“ убиващо бактериите в къщи?
Е, не си мислете, че имам нещо против чистотата!