На една вечеря където бил поканен, Луи Пастьор поискал чаша с вода. След това измил старателно черешите, които му дали в чашата, преди да ги изяде. Когато го попитали защо прави така, той развил цяла теория за микроорганизмите и вредата от тях.
След като свършил с изказването си,  станало нещо много страно. Разсеяният учен на един дъх изпил водата в чашата, в която преди малко бил измил черешите. Слушателите му се стъписали. Обърнали му внимание на това, което бил направил и го попитали, дали действията му не опровергават теорията му.
Пастьор нито за минута не загубил самообладание и казал, че това просто е илюстрация на факта, че на сериозно не трябва да се взема нито една теория, дори неговата за микроорганизмите.
Странно, в момента ли е дошъл до това заключение или просто е искал да се измъкне от ситуациата? Вероятно, повод за размишленията му след злополучната случка, му е дал един от опитите проведени  наскоро. Наистина ученият е имал интересно преживяване при един от експериментите си.
Вземайки новородено пиленце, той го отгледал в стерилна среда. Когато пораснало го оставил при нормални условия на живот. Животинчето умряло след 2 часа.
Интересно, защо си спомням винаги този опит на Пастьор, когато гледам истеричните реклами за „чудното средство“ убиващо бактериите в къщи?
Е, не си мислете, че имам нещо против чистотата!