За всекиго по нещо

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.

Авторите на рисунки в пещерите, по-добре са познавали анатомията на четириногите, отколкото повечето съвременни художници и са направили по-малко грешки при изобразяване на ходещи мамути и други бозайници.
Известният американски фотограф Едуард Мейбридж е издал многотомен труд за движението на животните, където са систематизирани даните, получени при изучаване на фотографии на ходещи или бягащи четвероноги. Тази работа е станала отправна точка за много учебни пособия по художествено изкуство и биомеханика.
Група учени от университета в Будапеща проверили доколко пещерните живописци са разбирали от устройството на животните, които рисували.
За целта те събрали повече снимки на скални рисунки и съвременна живопис и ги анализирали от гледна точка на движението на четириногите бозайници. Древните хора по-добре са рисували животните от съвремените художници.
Учените обясняват, че почти всички бозайници, с изключение на приматите, са разработили специална стратегия за движението при ходене. Обикновено животните отделят или докосват с крака земята при строга последователност. Първо прави крачка левия заден крак, след това левия преден и едва след това десния заден и десния преден. Такава последователност осигурява максимална стабилност на тялото в движение и не дава на четвероногите да паднат.
Оказало се, че древните художници са добре запознати с анатомията и механиката на движение на четириногите, които са нарисували. Според изчисленията на учените, пещерните живописци коректно са нарисували мамути и други животни до 54% от скалните рисунки.
От друга страна „конкурентите“ от Средновековието и Новото време са допуснали около 83,5% грешки в изображенията.
Учените предполагат, че подобна разлика в майсторството на съвремените и пещерните художници може да се обясни с това, че последните са ходили на лов за животни, които са изобразявали.
По всяка вероятност древните живописци дълго са наблюдавали движенията и анатомията на своите бъдещи жертви, знания които те пренесли в своите рисунки. Повечето от съвременни художници не са обременени от тези изисквания, което обяснява и големия брой грешки в работата им..

Животъ ни стана такъв, че много хора над 50-годишна възраст се оказаха без работа. Голяма част от тях са обезкуражени и се страхуват да поемат в нова посока.
При много хора големият успех идва по-късно в живота им.
Анна Мари Робъртсън Моузес е една от най-известните жени в американското изобразително изкуство. Тя не е хващала четка преди да стане на 76 години!
Занимавала се е с бродерия, но когато развила болезнен артрит, вече не можела да държи иглата. Тогава решила да пробва с четката.
Нарисувала първата си картина на 76-годишна възраст.
Живяла още 25 години и нарисувала много картини. Първоначално платната й се продавали за 3 долара, но по-късно започнали да се продават за 10 000 долара.
Никога не е късно да започнеш нещо ново. От къде знаеш, това може да е твоя шанс?

Картина на португалския самоук художник Самуил Силва шокира обществеността с поредното реалистично изображение. Той поставил в своя профил изображението на червенокосо момиче. Всички много го харесали и поздравили Силва за прекрасната снимка.
След няколко хиляди коментара Самуил разочаровал феновете си, като им казал, че изложеният портрет не е снимка, а рисунка направена за 30 часа с осем химикалки на фирмата Bic.
Картината е нарисувал като е гледал образ от снимка на фотографа Кристин Теранин.
- Този вид химикали не могат да се подценяват, те са добри – казва Силва. -  Но не е важно какво използваш, а как го използваш.
Тези химикали не са единствените инструменти, които използва художника. До дадения момент той е използвал тебешир, молив, пастели, масло и акрил.

Американската художничка сама се е учила да рисува. Тя е родена на 1 януари 1939 г. В Роестър. Известна е като „художничката, която рисува с пръсти“. Сега тя живее в скромния дом на баща си, построен от отпадъчна дървесина през 1949 г.
Таланта на Дайана се проявил още в раната й възраст. Независимо, че семейството й било бедно, майка й донасяла в къщи картон от работата си, на който детето рисувало.
На 16 години Дайана рисувала портрети по фотографии, които й били поръчани. Младата девойка много се трудила, икономисвала всяко пени, за да си купи маслени бои. Нейният талант към живописта с пръсти се развил по необходимост. Момичето не можело да си купи четки, за това използвало това, което имало в наличност….своите пръсти.
Таланта на Дайана не се ограничава само до рисуване на картини. Тя е надарена да създава парцалени кукли и скулптори. Нейните картини и кукли се намират в частни колекции по целия свят. Тя се старае да превърне всичко около нея в празник.

Вземете перото на Езоп, сатирата на Лафонтен и Лабрюйер, малко от Алфонс Кар, докоснете се до Дюма, добавете външния вид с четката и боите на Силвия Карие – Маркет и пуснете всичко това до майсторите на 15 и 18 век. Да това са картините на Силвия Карие – Маркет.
Картините й ни възвръщат хумора, критикувайки нашето общество. Тук има всичко – реална сатира, шеги и цветя.
Легендите и моралът са се промъкнали във всяка нейна творба, подчертавайки бурлеската ситуация, за да разберем абсурдността на многото нашите недостатъци.

Това е удивителния свят на Карл Уорнър.
Той е известен австралийски фотограф, работещ в Лондон. Карл е автор на знаменитите „foodscapes“. Това са хранителни ландшафти, направени от истински продукти.
Въпреки, че Карл познава основно „храната“, той може да създаде шедьоври от всякакви подръчни средства. От тях той прави необикновени фотоси, които разкриват света около нас.