В центъра на Копенхаген скоро се отвори магазин за шоколадови изделия. Тук купувачите не плащат с пари, а с добри дела.
Магазинът предлага широка гама от шоколадови бонбони. На всяка кутийка има обозначена цена и то необикновена, като „Цяла седмица да не критикувате приятеля си, когато е зад волана“, „Да поднесеш закуска в кревата на любимия си“, „Един месец да не клюкарстваш за приятеля си“… Най-голяма популярност се ползват сладкишите, за които трябва да помогнете на приятеля си да почисти къщата си. За това пък кутии с цена „цяла седмица да не лъжа баща си“ се изкупуват слабо.
В този магазин няма касов апарат Тук хората се разплащат с помощта на своя iPad. В акаунта си във  Facebook купувача написва съобщение за това, което трябва да направи. Това съобщение той дублира на стената на този, на когото трябва да помогне или каквото е обещал. По този начин приятелите наблюдават как се „разплащат“ .
Рекламният лозунг на този проект е „Вие никога не може да се окаже твърде щедър». Тази рекламна акция в началото на пролетта е предназначена да вдъхнови датчаните за добри дела и щедри постъпки. А за тези, на които пролетта достига космически размери, японска фирма предлага оригинална кутия с шоколадови бонбони във вид на осемте планети на Слънчевата система.

Навярно сте чували как някой се оплаква:
– Паднеш на улицата и никой не идва да ти помогне. Такива са хората.
Равнодушието започва от чуждите деца. Когато на улицата крещят на дете или го бият, на вас ви е все едно. Навярно си казвате: „Това си е тяхна работа. Сами ще се разберат. Може би си го е заслужило…..“
Равнодушието започва от непознатите. Седите на седалката в автобуса и си мислите: „Тази баба подозрително гледа към моето място. Ще затворя за малко очи, тя нека постои, все още е силна“.
Гледате мъж се подпира на стената и какво си мислите? „Тоя какво се подпира? Вероятно се е напил. Ще мина и няма да се меся“.
Там се бият, а вие си казвате: “ Гледай как се бият. Какъв ужас. Ще бягам, току виж и на мен налетели. Може би някой друг ще се обади на полицията, а аз да си вървя по-добре“. Равнодушието започва с чуждата гора, не нашата улица, другите градове……
Хубаво е да караш кола. Надничаш през прозорчето и възкликваш:
– Този боклук какво прави тук?
Представете си, че сте сред природата и барбекюто е вкусно и водата хубава. Време е да си тръгвате.Решавате,  ето тук в голямата трева ще мушна боклука, кой ще го забележи?
Тези хартийки в джоба станаха много. Никой не гледа, ще ги хвърля в тази канавка.
Защо се случва това? Защо всеки се надява, че ако му стане лошо на улицата някой ще му се притече на помощ. Вие виждали ли сте този тайнствен Някой? А в огледалото погледнахте ли?

Един богат парижанин, живеещ в безделие и лукс, разочарован от живота, решил един ден да се разходи по брега на Сена.
По време на разходката си, той бръкнал в джоба си и напипал портмоне. Изведнъж го осенила идея, да даде тези пари на някое бедно семейство.
Скоро погледът му бил привлечен от едно бедно жилище. Той влязъл в него и видял болна вдовица да лежи на мръсна постеля. Майка на шест деца, гладни, объркани, не знаещи какво да правят.
Богатият мъж им подал портмонето си. Сълзите на скръб се заменили със сълзи на радост. Майката и децата така трогателно му благодарили, че изпълнили сърцето му с радост, обич и щастие. Изведнъж той възкликнал:
– Аз не знаех, че благодеянието носи толкова много щастие! Сега аз намерих смисъл в живота си. Ще служа на болните, бедните и вдовиците.
В сърцето му се появили  любов и милосърдие към бедните, нуждаещите се, сакатите и инвалидите.
Името му дълго време се споменавало с любов в най-бедните кътчета на Франция.

Много отдавна живял един свят човек. Благоухание от него достигнало до небето. Веднъж ангелите помолили Всевишния да направи подарък на този човек. Господ се съгласил, но първо поръчал на ангелите да разберат, какво иска самият той.
Слезли ангелите и попитали човека.
– Господ е решил да ти направи подарък, но преди това иска да знае какво искаш.
Светецът отговорил:
– Нищо не искам. Всичко, което съм желал е вече станало. Ако Бог е милостив да ми позволи да Го позная повече, нищо друго не искам.
Неговите думи направили голямо впечатление на ангелите.
– Искаш ли само с едно докосване болни да оздравяват?
– Не, нека Бог прави това.
– Да ти подарим такова красноречие, че когато заговориш грешниците да се каят.
– Аз се моля грешниците да се покаят, но тяхното покаяние е дело на Бога, а не на слабия човек.
– Ти със своите добродетели ще привлечеш хора към себе си и така те ще славят Господа.
– Но, тогава аз ще отвлека тези хора от Господа….
– Не можем да си тръгнем без да ти подарим нещо.
Светеца се оказал в затруднено положение.
– Няма какво да искам.Но ако е толкова необходимо и вие не можете да си тръгнете без да сте направили нищо, бих искал да правя добро, но без да зная за него.
– Добре, – зарадвали се ангелите, – където падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява.
– Бъдете добри към мен и ми окажете още една милост. Направете вратът ми неподвижен, за да не мога да се оглеждам и да виждам делата на сянката си.
Ангелите били потресени, но се съгласили. Милостта била оказана.
Вратът му станал неподвижен. Той ходил по света и там където се докосвала сянката му, увехналите цветя разцъфтели, изсъхналите ручеи се напълвали с вода, зеленина покривала пустинята, сълзите изсъхвали и се раздавал весел смях, радост преизпълняла сърцата….

Сексуалното влечение на баща към дъщеря се смята за ненормално. Това изобщо не може да се нарече любов, а по-скоро извращение.
Възрастни мъже много лесно склоняват малките към секс, защото в случая не им пука за любов, те задоволяват само страстите си.
От зародената похот в главата на мъжът страда семейството и жена му. Все едно са ги използвали и изхвърлили като непотребен материал. А това е предателство и нравствена разюзденост.
Това не са един или два случая в обществото. Това е болест на нашето време. По-страшна е от рака, хепатита и СПИН, защото засяга същността на човека.
Кога в обществото ще се заговори за чест, почтеност и здравословен начин на живот?
Като, че ли е установен един постоянен сценарий. Мъжете оправдават своята късна любов, а изоставените жени обидено мълчат.
Мъже, защо така постъпвате с жените и децата си? Къде отиде любовта на младостта ви или вие изобщо не можете да обичате?….