Едно семейство дошло в един ресторант, за да обядва. Сервитьорката приела поръчките на възрастните и се обърнала към седем годишното момче, което стояло на същата маса.
– А вие какво ще поръчате?
Момчето плахо погледнало към възрастните и тихо казало:
– Бих искал един хот-док.
Още не успяла сервитьорката да запише поръчката, майката се намесила:
– Никакъв хот-док! Донесете му пържола с картофено пюре и моркови.
Сервитьорката игнорирайки думите ѝ се обърнала отново към момчето:
– С какво искате хот-дога с кетчуп или горчица?
– С кетчуп.
– След минутка ще дойда, – казала сервитьорката и се отправила към кухнята.
На масата се възцарила тишина. Момчето погледнало присъстващите и казало:
– Знаете ли какво? Тя ме забеляза….! Аз съм човек!

Той може да се сравни с пренатоварен компютър, на който са отворени множество прозорци и постоянно постъпва огромен поток от разнородна информация. Или по-скоро той прилича на пункт на диспечера, на чийто екран се намират двадесет самолета. За контрол на всичко това е нужно голямо умствено и емоционално напрежение. Няма какво да се прави. Възможност за изключване и почивка няма.
Способността на жената едновремено да прави някои неща и да държи в главата си множество разнообразни мисли, не е просто природен феномен или елемент, по които се различават половете. Но това силно влияе на ежедневните взаимоотношения между жените и мъжете във всички сфери на живота и делата им.
„Безопасността“ за жената не се асоциира с голям дом, банкови сметки или образованието на децата. Жените са склони да изпитват финансови затруднения, отколкото да чувстват охлаждане във взаимоотношенията със съпруга си.
Женският мозък сравнен с мъжкия представлява „странна аномалия“. Когато жената си спомня стари забравени спорове, изпитва внезапен емоционален срив. Разстройва се за абсолютно странични неща. Мъжът често си мисли, че тя не иска да се разтовари от „стария“ си багаж, минали обиди и спомени. Това не е неин избор, а особеност на начина ѝ на мислене.
За разлика от мъжете, жената е подтисната от всевъзможни неразрешими проблеми, нараненост от минали обиди, случили се скоро или с деситилетна давност.
Нейното минало постоянно се вклинява в сегашния ѝ живот. Тя постоянно се връща към нещо, което отдавна е умряло и в мъжките очи въобще няма смисъл. Но за нея това съвсем не е безсмислено, дори много повече. Тя така е устроена, всяко друго поведение за нея би било неестествено.
Именно това обяснява, защо главата ѝ е запълнена от някаква „безсмислица“, макар да ѝ се казва, че не трябва да мисли за това: защо тя толкова дълго „преварява“ кавгата или възникналите разногласия, за които другият може и да е забравил: защо тя постоянно говори, че е уморена и съвсем не и е до секс. Различните мисли не ѝ дават покой, тя трябва да се освободи от всички тях, преди да помисли за секс.
За да се чувства жената в безопасност, тя се нуждае от времето и вниманието на мъжа. Ако мъжът отделя много време и внимание на работата си, той създава впечатление, че работата му е главната ценност в живота му. Жената си прави извод, че тя не стои на първо място в живота му. В нея се заражда усещането, че тя не е обичана, а по-скоро ненужна.
Жената иска непрекъснато да ѝ се доказва любовта към нея, не само на дуни, но и на дело.

В едно село се готвели за голяма сватба. Богатата невеста била от съседното село.
Между гостите и роднините имало човек, който си правел сметка да извлече полза от предстоящото събитие.

Отишъл при близките на младоженеца и започнал да ги мъмри, че закъснявали навсякъде, не следвали никакви правила и така ще създадат неприятности на булката. Те си помислили, че той е почетен гост на булката и веднага му дали пари, за да се корегират нередностите по организацията.
След това отишъл при близките на булката и ги обвинил, че не оказват необходимото уважение. Цяла драма направил, за да получи пари и от тях.
Тази игра продължила доста дълго и този човек посъбрал доста пари. Накрая на сватбената церемония  никой не могъл да го открие, оказало се, че никой не го е канил. Той бил си отишъл.
Нашият свят прилича на този неканен гост, дошъл на сватбеното тържество.
Женихът е Бог, а невястата е нашата душа. Когато човек осъзнае същноста на света, той изведнъж губи значението си за него и изчезва като героя от тази история.

Съвремената медицина не лекува болестта. Лекарствата отстраняват симптомите, които се появяват в резултат от борбата на организма с външните причинители на заболяването.
Основната причина за повечето болести е отслабването на защитните функции на организма, поради постоянна интоксикация от токсини, съдържащи се в храните. С други думи, това е хронично отслабване на имунната система.
В действителност, няма епидемия от грип, те не съществува, тази болести на човечеството са причинени от хронично отслабена имунна система, вследствие на нездравословна храна.
Лекарите предписват на така наречените „болни“ разнообразни медикаменти. В резултат на това в организма на човека се активизират защитни механизми, противопоставящи на самите лекарства. След известно време настъпва „облекчение“, обещано в инструкциите на лекарството, пада температурата, престават болките в гърлото, изчезва хремата. В действителност организмът е престанал да се бори със болестта и изкарването на токсините. Симптомите на болестта изчезват, но токсините остават вътре в нас, а ние наивно смятаме, че сме се излекували с помощта на таблетките и сега сме здрави.
Ако се храним правилно, ще престанем да боледуваме и тогава нямаме нужда от лекарства.
Тук се заплитат икономическите и политическите интереси на цели корпорации и страни, за това не е трудно да се досетите каква пропаганда ще се пуска навсякъде. Погледнете поредната реклама за пуснато лекарство и сравнете със симптомите, от които се оплакват хората около вас.  Това случайно ли е? Чии интереси се защитават и преследват в случая?

Един търсач на истината веднъж сънувал, че е в рая. Там видял тълпи от хора. Заинтересувал се, какво става и разбрал, че днес Бог има рожден ден. Човекът благодарил за късмета си. Най-накрая мечтата му да види Бога ще се осъществи.
Той застанал накрая на пътя заедно с другите хора и зачакал. Показала се пищна персона на красив кон. Зад него вървяла многочислена свита и хиляди последователи. Човекът шепнешком попитал съседа си:
– Това Бог ли е?
– О, не, – отговорил му съседа, – това е Кришна.
Едва преминала първата процесия, се задала втора.
– Това Бог ли е? – попитал отново човекът.
– Не това е Мохамед и неговото обкръжение, – бил отговора.
Процесиите минавали една след друга и като че ли били безконечни. Минавали велики пророци, водачи…
– Кога ще дойде Бог? – угрижено попитал човекът.
Тълпата значително оредяла. Вече не звучали фанфари. Човекът на цяло се отчаял. Накрая на улицата освен него никой не останал. И изведнъж се появил скромен на вид човек на бял кон.
Човекът веднага го последвал. Изведнъж го осенила мисъл: „Това е самият Бог. Никой не може да бъде толкова самотен, колкото него в огромната вселена“.
Приближил се до Него и казал:
– Ако то си Бог, защо няма никой край теб?
От тези думи Божиите очи се напълнили със сълзи и Той казал:
– Всички хора се разпръснаха между тези, които минаха преди това, за това няма никой с мен. С мен може да бъде само този, които не следва никой и нищо друго….