Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.

Тупорилеви акули отнесли улова на американски рибари.

Група рибари ловували в пролива Бока Гранде по крайбрежието на Флорида. На въдицата на риболовците попаднала 80-килограмова риба тарпон.

Това не бил най-големият екзмпляр на който се натъквали. Най-големият бил дълъг 2 метра и тежал около 160 килограма.

Морските хищници се появили, когато рибарите се опитали да качат тарпона  в лодката. Нападащите акули разкъсали грамадната риба и това станало само за няколко секунди.

Една от тях 130 килограмова особа, която преди е успяла да отърве кожата, настървено е късала жертвата.

Рибарите, за всеки случай, решили да прережат връвта държаща тарпона и да не я качват в лодката.

Да разпознаваш, означава да видиш и да различиш ясно мотивите и намеренията на човека. Правилно да прецениш това, което е в сърцето на другия.

За да виждаш правилно, твоя мотив трябва да бъде любов, а не осъдителност. Много хора твърдят, че могат да различат злото в другите, но в действителност те просто ги осъждат.

Дали пред вас стои любов или егоизъм, скрит зад усмивка?

Истинската любов не търси своето. Не се стреми към успех, признание, положение и пари. Тя действа според истината, дори това да води до отхвърляне, защото търси най-доброто за човека.

Ако наистина обичаш някого, ти ще си готов да се откажеш от своите желания и цели за доброто на другия.

Един човек дошъл при един учител и му казал:
– Научи ме да се моля.
Учителят отговорил:
– Когато се молиш част от ума ти е зает с други неща.
– Не разбирам какво искаш да кажеш. От няколко месеца не мога да се моля на Господа по някаква причина, но не знам каква е тя.
– Ти ми каза: „ Научи ме да се моля“, но нищо не каза за Господа. Молитвата, която водиш вече няколко месеца е насочена към съседите ти, защото ти постоянно се чудиш какво си мислят за теб. Молитвата ти е включвала и парите като идол, защото ти непрекъснато ги желаеш. Когато се молиш ти се обръщаш и към други идоли, например, свързани със твоята безопасност и т.н. Тъй като имаш прекалено много богове на които се молиш, няма нищо чудно, че не остава време да се помолиш на истинския Господ.

Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.

Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е  високомерие, ограниченост и недостатък, това е  истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.