Много отдавна в Китай на човек, който бил обвинен в кражба, му отрязвали ръцете. Веднъж в кражба бил уличен един велможа, любимец на императора. Владетелят не можел да отстъпи от закона и заповядал да се накаже престъпника. Рано сутринта палача трябвало да отреже ръцете на благородника.
Но в двореца дошла девойка, дъщерята на осъдения велможа и със сълзи на очи помолила да я пуснат при императора. Макар и много трудно, молбата й била изпълнена.
Девойката паднала пред краката на великия владетел:
– Велики господарю, – казала тя, – моя баща е осъден да остане без ръце, но моля ви, отсечете моите. Те също са негови, но не могат да изхранят нашето семейство, както неговите.
Императорът също имал деца и му харесало, че девойката толкова много обича баща си.
– Нека бъде така, както искаш, – казал императорът, – но ти давам възможност да се откажеш в последния момент от това, ако решиш.
На другия ден довели дъщерята в двора на екзекуцията. В центъра му стоял пън опръскан с кръв, а до него бил палача. Девойката се смутила за момент, но пристъпила и си сложила ръцете на пъна. Палача здраво завързал ръцете й с ремъци. Момичето не проронило нито дума. Палачът вдигнал меча, а тя затворила очи. Мечът ударил, но без да докосне дори края на пръстите й.
– Императорът прощава на баща ти, заради голяма ти любов към него, – обявил императорския довереник.
Отворили вратите на затвора. Бащата изтичал към дъщеря си, започнал да й целува ръцете и да ги облива в сълзи.
На другия ден било обявено, че се премахва навеки жестокият стар закон. А на двора, където се изпълнявал този страшен закон, по заповед на императора, поставили мраморен плот, а на него със златни букви било изписано, как дъщеря е била готова да заложи собствените си ръце вместо бащините. Надписът завършвал така:
„Щастливи са бащите, които имат такива деца и щастлива е земята, която има такива семейства“.
Деца обичайте баща си и майка си с думи и дела!

Днес отново се качи във влака и потегли. Когато влакът спря на някаква гара той погледна през прозореца и изведнъж чу приятен детски глас:
– Днешният вестник моля, днешният вестник……
Пред него се озова дребно момченце с вестници в ръце.
– Как се казваш? – попита го мъжът, като си купи вестник от него.
– Петър.
– А можеш ли да четеш? – гледаше го весело мъжът.
– О, да!
Момчето макар и бедно облечено, бе чисто и приветливо. Чу се сигнал, влакът скоро щеше да тръгне. Мъжът бързо бръкна в джоба си и извади от там малко Евангелие, подаде го на момчето и каза:
– Ще прочетеш ли тази книга, Петре?
– Да, непременно, обещава ви!
След година той отново мина от там. Видя  отново своя малък приятел. Той беше пораснал, понапълнял, но гласа и очите му бяха привличащи както и преди.
– Много често си мислех за вас, – каза момчето на мъжа. – Вашата малка книжка измени живота в нашето семейство. Баща ми по това време беше останал без работа, но той усърдно започна да чете вашата книжка и под нейно влияние семейството ни започна нов живот с Христос. Баща ми започна добре да печели. Майка ми стана по-весела, а аз можех спокойно да ходя на училище.
Ето какъв добър плод е принесла тази малка книжка, съдържаща в себе си Божието Слово, благодарение на това, че сърцата на хората са се оказали добра почва за неговото възприемане.
Божието слово ни сочи пътя към небето и ни учи как да живеем достойно на земята. То съдържа светлина, живот и мъдрост. Словото на Бога е единствената непоклатима стена в морето от човешки думи в този свят на относителни теории и предположения. То ръководи младите, поддържа старите, засища гладната душа, а на немощния дава сила.

По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
– Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
– Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
– Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.

На един отдалечен остров в Тихи океан сред местните туземци работил един мисионер. Много слушали неговите проповеди и някои ги взимали присърце. Един от тях все повече и повече вниквал в новото учение. Той поискал да поговори с мисионера и отишъл в дома му.
– Можеш ли да ми обясниш, – казал туземецът, – защо сега чувствата ми и мислите ми са различни от тези от преди? Ти сам знаеш, как с желание слушах твоите проповеди, но пак ме влечеше към греха, а сега всичко се измени. Не ме влече нищо към греховният ми живот и за мен няма по-голяма радост от това да чета Свещеното Писание. Когато моите бивши приятели се опитат да ме прелъстят и ме карат да забравя всичко ново, което съм научил, не успяват. Това, което ми бе скъпо преди, загуби своето очарование и сега аз обичам съвсем друго.
– Кажи ми как ти сам обясняваш настъпилата промяна в теб? – попитал мисионерът.
– Мисля, но ми е трудно да го кажа толкова високо, че Святия Дух произвежда тази промяна в мен, отвръща сърцето ми от греха и ме привлича към Бога.
Думите му били изпълнени с дълбока вяра, а цялото му същество било пропито от благоговение.
Така става сливането на божествения живот с човешката душа.  Християнството е животът от Бога изпълващо сърцето на новородения човек.

В продължение на 53 години Джон Уесли проповядвал Евангелието в Англия. За това, че той изобличавал хората за греховете им, те решили да го убият. Уесли бил хванат на един черен път. Разбойниците хванали коня за юздата, свалили проповедника и жестоко го пребили. Уесли не се съпротивлявал. Когато му се отдала възможност застанал на колене и започнал да се моли.
Първите думи на неговата молитва били:
– Отче Небесни, прости им.
Смутен от тези думи, главатарят на разбойниците неочаквано заповядал:
– Не го бийте повече.
След това се обърнал към Уесли и казал:
– Господине, кълна се, че повече никой няма да ти стори зло. Готов съм да те защитавам, даже ако трябва да пожертвам и собствения си живот.
Името на ръководителя на бандата било Жорж Клифтон. Всички го знаели като отявлен бандит и нечестивец. Никаква физическа сила не могла да сломи Клифтон, но смелостта, смирението, любовта и добротата на верния Божий служител го покорили.
Клифтон, възроден от силата на Исус Христос, посветил остатъка от живота си в проповядване на Евангелието в своята страна.
Смирението е отсъствие на тревоги. То не раздразнява, не досажда и не реагира на това, което другите ни правят. То е спокойно и тогава, когато никой не ни хвали или без вина осъждат, бият и унижават. То диша аромата на най-добрите цветя в градината на Божия мир.
Любовта стопля човешките сърца. Всичко, което е свято, добро, прекрасно, което може да бъде в човека и в света, всичко това се явява благоуханието на любовта. Любовта украсява и прави живота ценен. Животът без нея би бил немислим и безсмислен. Любовта е живителния еликсир на живота.
Нека да бъдем смирени и обичащи!