Една вечер Спърджън проповядвал в Лондон за подвига на дякон Стефан. Някой от публиката му подвикнал подигравателно:
– И какво е направил Бог за Стефан, като са го убивали с камъни?
– Как какво? – учудил се Спърджън. – Помогнал му е да се помоли за обвинителите и убийците си с думите: „Не им считай това за грях“.
Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.
Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:
– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.
Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.
Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?
Дабни обяснява:
– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.
Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:
– Правя това с най-голяма неохота и желание..
Тогава защитникът би казал:
– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.
Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.
По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.
Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син е направил за нас ни спасява.
В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.
Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:
– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?
Христос каза:
– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.
– Ти цар ли си?
– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……
Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!
Момче се оплаквало на баба си за неудачите в живот си. Вечно проблеми в училище, с родителите, със здравето….
Бабата в това време готвела.Тя попитала внука си:
– Гладен ли си? Искаш ли нещо да похапнеш?
– Разбира се, – отговорил внукът.
– Ето вземи маргарин, – предложила баба му.
– Фу, – за протестирал внукът.
– Може би две сурови яйца, – попитала спокойно бабата.
– Бабо, ти добре ли си?
– А какво ще кажеш за брашно и малко сода? – попитала отново бабата.
– Бабче, – за убеждавал я внукът, – всичко това не става за ядене.
Бабата се засмяла и казала:
– Точно така! По отделно тези продукти не са много вкусни, но ако се смесят в правилните пропорции, от тях се получава удивително вкусна торта. Така прави и Бог. Ти често питаш: „Защо Той допуска болка и мъка в живота ми?“ Ти просто трябва да му се довериш. Знаеш, че по Неговата рецепта, в края на краищата, се получава нещо необикновенно. Бог те обич много. Той ти изпраща цветя всяка пролет и изгрева на слънцето всяка сутрин. Когато искаш да му кажеш нещо, Той е готов да те слуша. Бог може да живее навсякъде във Вселената, но е избрал твоето сърце.
Различни представители на християнството ще дадат различни отговори на това, какво е човек да вярва в Христос и какво означава да Го предадеш.
Когато човек избягва темата на любовта в християнството, той говори за толерантност, търпимост, социална справедливост и всеобщо равенство.
Единственото нещо, което има смисъл за християнина е да следва Христос в любовта Му към хората.
Тази любов, която уважава всеки, помага, не приема какво да е неравенство и всякаква форма на дискриминация…..
Отхвърлянето на любовта унижава хората, оскърбява ги, утвърждава превъзходството си над тях, пренебрегва нуждите и проблемите им, освен това подбужда омраза и ненавист – ето това е предателство спрямо Христос.
Какво избираме вяра или предателство спрямо Христос?
Ако принципите на вярата приложим към личния си живот, обществото, държавата и политиката ще живеем по-добре.