Когато ни предстоят големите събития в душите ни настъпва рязка промяна. Много пътища вече никъде не извеждат, трудът и грижите за утре изглеждат напразни. Животът запазва обикновените си форми, но тръгва като кораб, останал без мачти и без платна. Чувствува се близостта на един край, неизвестността на една развръзка, а дните като че стават малко и преброени. Може би затова непривичното безгрижие и трескавата жажда за удоволствия изчезват.
Но и тогава голямото смущение и тревога продължават скрито и дълбоко да живеят. Умът непрестанно търси някаква опора, душата жадува за каквато и да е вяра.
Нещо подобно преживяваме и ние сега. Голяма и тъмна е тайната на утрешния ден. И ние изнемогваме в болезнената, недоумяваща мъка пред един кръстопът. Кое е позволено и кое не? Къде свършва справедливостта и моралът, и откъде започва насилието и произволът?
Една неудържима сила стои сега над всички традиции, над всички закони, завещани от вековете. И всеки ден и всеки час, подобно приливите и отливите се редят горчиви разочарования с най-смелите надежди.