В Спарта и законите и самият начин на живот са били насочени предимно към физическото усъвършенстване на гражданите и към доброто здраве на техните жени и деца.
Законодателят Ликург бил освободил спартанките от каква да е работа в домашното стопанство. Те били задължени единствено да се грижат за себе си, за да раждат здрави деца. Още от детските си години спартанките били задължени да се занимават с гимнастика, борба и плуване. Момите се обучавали също така на музика, пеене и танци, защото без тези неща не можело да мине нито едно тържество в Спарта.
Мъжете често били на война и много от тях загивали в битки, за това голямо внимание се отделяло на вдовиците до 45 годишна възраст. Целта била те отново да бъдат омъжвани и да раждат деца.
В Спарта често се устройвали празненства, гостоприемно се посрещали гости на богати трапези. Всеки би останал във възторг от ястията сервирани в тези домове. И то какви ястия! Те можели да превърнат престарял мъж в човек чувстващ се 30 години по-млад. И това не било случайно.
Местните жени били големи майсторки в приготвянето на такива ястия. Именно с тях овдовелите спартанки се опитвали да оплетат в мрежите си поредния вдовец.
Не знам всички начини за приготвяне на такива блюда, но бих споделила с вас тези, които успях да науча. Ето и някои от тях: Чеснова чорба с подправки и пресен магданоз, салата и целина. Дори лекарите препоръчвали този вид чорба на мъже, които имали млади съпруги. След това идва и тиква със лук, чесън и кориандър, която е задушена в зехтин на слаб огън. Яде се студена.
Съществува и чисто спартанско блюдо, като изстисканите в мед венчелишчета на дива роза и невен.
А ето ви и едно лаконско блюдо. То се приготвя от кашкавал, млечен сок и корени от пурпурен ирис. Внимавайте, не трябва да се използва див ирис, защото съдържа силна отрова. За ядене стават само специално отгледани градински ириси. Корена трябва да се извади преди третата година от живота на растението, желателно след продължителни дъждове, след което се нарязва ситно и се изсушава на слънце.
Поразително! Кой би могъл да помисли, че коренът на едно обикновенно цвете, може да придаде толкова сила на човека. А какво да кажем за майсторството и останалите съставки на останалите ястия?