Дядо Стоян бе наобиколен от внуците си. Днес той бе решил да им разкаже за едно чудно раждане.
Децата се бяха умълчали и с нетърпение очакваха думите на дядо си.
Стареца започна бавно и спокойно:
– Тогавашния римски император бе наредил да се преброи населението му в обширната му империя.
– Защо, дядо? – попита най-малкият от внуците му.
– Може би, за да покаже колко е велик или да направи администрацията си по-ефективна. Това не е от значение, но много хора били задължени да се регистрират в родния си град. Подобни политически решения причиняват големи човешки страдания и болка.
– Страдания и болка? – Мартин недоумяващо сбърчи чело.
– Пътуването в онези дни било трудно и опасно …., – започна да обяснява старецът.
– Възможно е да пътуват от далече, но защо опасно, – прекъсна го нетърпеливата Ели.
Старецът се усмихна, погали по главата припряната си внучка и разясни:
– Заповедта на императора принуждаваше бременната Мария и Йосиф да пътуват до родния си град. Рисковано пътуване за една бъдеща майка. Това не е било разходка или екскурзия, а формалност продиктувана от един самонадеян човек.
Децата притихнаха, а Дядо Стоян възобнови разказа си:
– Витлеем е бил пренаселен, а сега трябвало да приеме много гости. В хана нямало място. Йосиф и Мария нямали близки, при които да отседнат. Ханджията им предложил обора. Раждането на Божия Син станало на това не хигиенично място. Той бил повит и поставен в ясли, споделени от животните.
– О, ужас, – възкликнаха Кирил и Мадлена.
– Още от самото начало Той се сблъска с проблемите в живота на хората, – повдигна вежди старецът. – Но добре, че се роди, за да ни даде надежда.
– Каква надежда? – обади се и мълчаливият Тихомир.
– Всеки от нас за това, което е сбъркал в живота си, трябва да бъде наказан със смърт. Исус пое нашите грехове там на кръста и който повярва в това, получава вечен живот.
Децата се смълчаха и погледнаха с очакване дядо си, за да им каже какво да правят по нататък.
Дядо Стоян се намести добре на стола си и добави:
– Той ви обича и чака да го потърсите.