Магда бе скоро родила. Щяха да я изписват.
Очакваше цветя, а защо не и изненада!?
Но съпругът ѝ я срещна с горчиво признание:
– Трябва да се разделим. Аз обичам друга жена.
Тя бе травмирана дотолкова, че не можеше да се радва на малката си дъщеря.
Обляна в сълзи, я завари приятелката ѝ Надя.
– Аз бях неговата избраница. .Изрекохме обети. Щяхме да отгледаме деца, а по-късно да имаме внуци. Казахме си, че няма да се развеждаме, както е станало в нашите семейства. Е, сега вече няма да остареем заедно, – каза тя на приятелката си
Надя я слушаше съчувствено. Накрая тя я погледна и каза:
– Маги, ти искаше така да изглежда така животът ти, но е време да предадеш всичко на Бог и Той да ти даде нова представа за бъдещето ти.
– Права си, – съгласи се Магдалена, – наистина плача за живота, който си бях представяла. Ето какво става, когато мечтите ни и очакванията ни са разбити от житейски разочарования.
– Разбери, – усмихна се Надя, – най-добрата визия за живота ни е тази на Бог. Ако Му предадем напълно живота си, Той може да направи несравнимо повече отколкото искаме, мислим или да си представяме.
И двете се прегърнаха.