Станислав категорично заяви:
– Не искам повече да ходя на църква.
– Защо? – изненадано го попита приятелят му Петко.
– Всички там са лицемери, – сбърчи нос Станислав. – не искам изобщо да ги виждам.
– Невъзможно, – възрази приятелят му. – Чак пък всички?! Нали са християни.
– Всички там говорят как правилно трябва да живеят, колко много е нужно да обичат другите и да бъдат мили към тях, а излизат от църква и правят точно обратното, – махна възмутено с ръка Станислав.
– Ти наистина не разбираш, – опита се да го вразуми Петко. – Всеки от нас греши в едно или друго нещо. За това ходим на църква. Имаме нужда от Христос.
Станислав не искаше изобщо да слуша.
Петко само въздъхна и си каза:
– Трябва да се моля за него. Надявам се рано или късно да разбере как стоят нещата.
Станислав бе глух за всякакво опровержение, но продължаваше да се оплаква от хората в църквата:
– Те са алчни и жадни за пари.
А в същото време той кроеше планове как да се измъкне, за да не плаща толкова големи данъци.