Скоро изписаха Фиданка от болницата. Предстоеше ѝ дълъг период на възстановяване.
Бе претърпяла операция за отстраняване на рак на хранопровода и стомаха.
Тя премина с пръст по белега върху тялото си и въздъхна. Скорошните спомени не бяха много приятни.
Лекарите бяха взели част стомаха ѝ. В резултат на това бе останал голям назъбен белег. Той разкриваше само част от работа на медиците.
Фиданка тъжно се усмихна и каза на съпруга си:
– Белезите са преживяна болка от рака или начало на изцерение.
– Избери, твоите да бъдат начало на изцеление, – посъветва я той.
– Знаеш ли, докато бях в болницата, често се сещах за накуцването на Яков, – призна Фиданка.
– Защо именно той? – попита я изненадан съпругът ѝ. – Какво общо има това с теб?
– Това накуцване представляваше смъртта на стария му живот в измама и началото на новия му живот с Бога.
– Какво? – ококори очи младият мъж.
– Това е краят на Яков и началото на Израел. Неговото накуцване го накара да се облегне на Бога, Който започна да се движи мощно в и чрез него.
– Интересни мисли, – поклати глава съпругът.
Фиданка вдигна ръце и тържествено произнесе:
– Господи, белезите ми са знак на Твоята любов.