Тони и Диди седяха на пейката пред блока и разговаряха.
– Знаеш ли кой е най-големият ни проблем днес? – Попита Диди.
– Днес хората имат много проблеми от всякакво естество, – повдигна рамене Тони.
– Питам за най-големият?!- наблегна Диди.
– Зависи от гледната точка, – не се предаваше Тони.
– Най-големият ни проблем е, че не харесваме себе си, – отбеляза Диди. – Тази наша изкривена представа ни затруднява да повярваме, че Бог ни обича.
– И до сега се опитвам да се променя, но се провалям, – махна с ръка Тони. – Стресирам се и се чувствам виновен.
– И аз никога не се чувствам достатъчно добра, – призна си Диди.
– Е и?! -Тони изпитателно погледна Диди.
– Когато споменах това на баща си, той ми припомни, че Исус умря за греховете ни и понесе вината ни. Нали Той е платил цената. Тогава защо страдаме и се чувстваме ужасно? Поради осъждението.
– Ако отидем при Бога и Го помолим да ни прости, Той ще ни прости и няма никаква причина да живеем в осъждение, – поясни Тони.
– Бог ни обича и ние получаваме тази любов през цялото време, – възкликна Диди.
– Освен това Той желае да се чувстваме свободни от вината и осъждението, – плесна с ръце Тони.
– За Господа сме достатъчно добри, – усмихна се Диди.
– Нека приемем това и да живеем победоносен живот, – подскочи Тони.