Данчо и Габи водеха непрекъснато спорове за количеството книги. Той иска в дома си да има повече книги, а тя по-малко.
Данчо често повтаряше:
– Аз обичам знанието, а тя ми краде радостта.
Когато Габи видеше купища книги натрупани в офиса, спалнята или хола, шумно въздишаше:
– Трябва да махнеш тези книги от тук.
– Не, какво говориш?! Просто имаме нужда от повече рафтове, – застъпваше се Данчо за книгите си.
Един ден той се опита да я убеди:
– Знаеш ли, че хората с повече книги в къщата си имат деца, които се справят по-добре в училище и в кариерата си?
Габи го погледна намръщено, скръсти ръце пред гърдите си и застана войнствено.
– Какво означава това? Нима не обичаш нашите деца? – предизвика я Данчо.
Тя продължаваше да се мръщи и да му се заканва.
Тогава той опита по друг начин:
– Ти знаеш, че християните се наричат „хора на книгата“. Може би това ще те склони, да имаме повече книги в дома си?!
Но това не промени мнението и войнствената стойка на Габи.
Данчо се оттегли от полесражението и започна да си мърмори под носа:
– За съжаление има една доста добра история, която противоречи на позицията ми в спора. К. С. Луис веднъж е казал, че ще имаме библиотеки на небето, но те ще се състоят само от книгите, които сме раздали на земята.
Той въздъхна и добави:
– Е, може би тя е права.