Съучениците на Тома постоянно му се присмиваха. Особено видеха ли го да разтваря малкото Евангелче и да чете, подигравките им не стихваха.
– От това можеш само да оглупееш.
– Ако обичаш да четеш толкова, вземи някой дебел учебник, поне ще научиш нещо свястно.
– Защо четеш Евангелието всеки ден, нима си забравил какво се случва по-нататък?
Тома ги поглеждаше, усмихваше им се и кротко им отговаряше:
– Колкото и пъти да препрочитам тази Книга – и той я издигаше малко пред себе си – всеки път откривам нещо ново, което не съм забелязал преди.
– Ти как четеш, през ред ли, та не забелязваш някои неща?
– Евангелието е като неизчерпаем кладенец с жива вода, – гласът на Тома звучеше ведро. – Освен това една и съща история или изрази в Нея ми разкриват напълно различни хоризонти.
– Ако толкова пъти бях чел това книжле, досега да съм го научил наизуст и да съм го захвърлил нейде.
– Човек трябва не само да чете Евангелието, а и да го изпълнява, – наблегна Тома.
Мнозина махах с ръка и го отминаваха, но имаше деца, които се заинтересуваха от Книгата и пожелаха да я четат.