Той бе млад едва начеващ композитор. Гладът към одобрението го тласкаше към успеха.
Тази вечер бе изключително вълнуваща за него. Представяха първата му опера в голям театър.
Той се бе мушнал отзад в най-тъмния ъгъл и не наблюдаваше реакцията на хората от музиката му, а следеше с поглед само един човек. Мъжът, който го бе вдъхновявал и изпълвал с желание, да бъде като него. Този човек бе на върха на славата си, музиката му звучеше навсякъде. Хората си я тананикаха по време на работа и в трудното си ежедневие.
За младият композитор нямаше значение дали хората в залата го приветстват или го подиграват. Всичко, което желаеше младият мъж, бе усмивката на одобрение върху лицето на вече къпещия се в слава композитор.
Чие одобрение търсим днес? На родителите? На шефа? Или търсим само своя интерес?
Дали работим и говорим така „не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни“?
Какво означава да търсим одобрението от Бога?
Това означава да обърнем гръб на аплодисментите и похвалите на околните и да позволим на Божия Дух да ни даде повече от Христос, Който ни възлюби и предаде Себе Си за нас.
Дали се изпълняват превъзходните и съвършени цели на Господа в нас и чрез нас?
Това ще видим, когато един ден застанем пред Него и забележим усмивката на одобрението Му. Похвалата на Този, Който трябва да бъде най-важен в живота ни.