Васил бе млад човек. Той бе напълно безразличен към християнството. Смяташе го за заблуда на повечето хора. Дори твърдеше:
– Това е за успокоение на бабичките, които със страх очакват да минат в отвъдното.
Един ден Васил се разхождаше из полето. Видя един селянин и приближи към него. Двамата разговаряха известно време за сезона, реколтата и какво се очаква за следващата година.
Изведнъж селянинът се изправи, погледна младежа и каза:
– Млади момко, какво мислите за християнството?
– Ами…., – запъна се Васил, – нямам мнение по въпроса. Духът ми е чист лист хартия относно това.
– Тогава гледайте, дяволът да не напише името си там, – усмихна се селянинът.
Васил продължи разходката си, но тези думи дълго звучаха в сърцето му. Той се замисли сериозно и реши:
– Ще отида в църквата, за да проверя как точно стоят нещата, а после ще видим.
Той влезе в храма, чу Евангелието и намери мир с Бога, преди дяволът да успее да запише името си в неговия дух.
Светият Дух изписа Името на Исус Христос върху плочите от „плът“ на неговото сърце. Това даде нов смисъл в живота на Васко и той бе изпълнен с мир и радост.
А чие име е записано във вашия дух на Божия Син или на дявола?