Когато един християнин отивал при някой вярващ и видел, че домът му е непочистен и разхвърлян, си казвал:
„Блажен е този християнин, който е отложил грижата за всичко земно и е устремил своя ум нагоре, за това не е намерил време да сложил в ред дома си“.
А когато отивал при друг вярващ и видел, че домът му е почистен, пометен и подреден си казвал:
„Както е чиста душата на този човек, така е чист и дома му, той съответства на състоянието на душата му“.
Той никога не казвал: „Този християнин е небрежен“ или „Този е тщеславен“. Така освобождавал доброто, което получавал всеки.