Андрей вървеше по улицата и бързаше за дома си. Пред него застанаха двама юноши:
– Извинете, как да извикаме пожарната и бърза помощ? – попита единият от тях.
Другото момче посочи с ръка, прозорецът от който излизаше дим.
Андрей бързо продиктува на младежите номера на пожарната и бърза помощ, и веднага изтича към входа, от където се чуваха викове за помощ.
На площадката на първия етаж в дима стоеше една жена.
Когато го видя жената извика:
– В горящият апартамент се намира брат ми, които не може да се движи, той е инвалид.
Андрей излезе на улицата и извика на един от младежите, който се намираше наблизо:
– Ела да ми помогнеш. Вътре в огъня има инвалид ….
Прикривайки лицата си от огъня с края на дрехите си двамата влязоха в горящия апартамент. Преминаха през тесен коридор и се озоваха в голяма стая. Тя бе изпълнена с дим. Кревата гореше.
– Ей, има ли някой жив? – извика Андрей.
Чу се стенание от дясно на входа. Андрей запълзя по пода в посока на звуците, като си светеше с телефона си.
До кревата на пода седеше силно обгорял мъж. Той бе вече в безсъзнание и не издаваше глас.
– Ей, ела насам, намерих го. И по-внимателно да не му причиним болка, – каза Андрей.
Двамата го хванаха и го изнесоха бързо на улицата.
През това време дойде пожарната и линейката. Обгорелия човек бе предаден на медиците.
Спасеният се оказа 67 годишен инвалид 2-ра група.
Жената, която стоеше на площадката близо до горящия апартамент, хвана Андрей за ръката и със сълзи в очите каза:
– Благодаря ви, че спасихте брат ми ….