Румен беше отчаян. Бе попаднал в положение, от което не знаеше как да се измъкне. Излезе навън и вървеше през нивите без да мисли накъде отива.
Изведнъж пред него застана един старец. Той беше с дълга прошарена коса и малки едва забележими мустаци.
– Изглеждаш ми доста объркан и не на себе си, – каза старецът.
– Ти пък от къде се появи? – грубо каза Румен.
– Това е моята ферма, обичам често да се разхождам тук, – отговори старецът спокойно. – А ти знаеш ли накъде си тръгнал и къде отиваш?
– Шляя се нагоре надолу, – каза неопределено Румен.
– Аз питам за живота ти? – настоя старецът. – Познавам много хора, които се сблъскват с някакви неприятности и изглеждат като теб, изпълнени с неувереност и страх. Разкажи ми, може и да ти помогна да излезеш от безизходицата, в която си попаднал.
Румен погледна старецът. Лицето на възрастния човек беше спокойно и уверено. И той му разказа всичко.
– В това състояние си, защото си изгубил целта си, – заяви твърдо старецът. – Нямаш насока в живота си, която да те зарежда с ентусиазъм, който осигурява увереност и стимул да преследваме мечтите си. Да живееш без цел е все едно да си перце, което лети, където вятърът го отнесе. Така си се превърнал в ходещ мъртвец. Когато човек открие целта си, той намира смисъл да се движи и живее. Трябва да намериш правилния път, а мотивацията ще довърши всичко останало.
– А къде да намеря тази цел? – попита Румен.
Старецът не отговори веднага.
Цяла нощ Румен се бе молил:
– Господи, покажи ми цел, която да следвам….. използвай ме за изпълнение на Твоите цели, нека да бъда част от Твоя план.
И ето сега съвсем непознат човек за същото му говори. „Неведоми са пътищата Господни“.
– Мислех си, че съм намерил целта, когато завърших университета, – започна неохотно Румен. – Но сега се съмнявам във всичко: в работата си, в решенията, които съм взел, в миналото и за бъдещето ….. Аз съм един изгубен човек.
Дълбока въздишка, примесена с отчаяние, се отрони от младия мъж.
– Това може да се промени, – каза старецът.
Румен го погледна с надежда.
– Намери място, където най-добре биха прилегнали дарбите и уменията ти. Започни да работиш усилено, без да обръщаш внимание на всяко противодействие и упорство, такива винаги ще имаш. Тогава ще се почувстваш уважен, зачетен и признат.
Румен реши да послуша старецът и да опита.