Имало едно време един човек. Той ставал всяка сутрин преди зазоряване. Отивал на брега на морето и срещал новия ден с молитва към Бога.
Пораснал синът му. Той също като баща си ставал рано сутрин, отивал на брега на морето и срещал изгрева на слънцето, но не се молел.
И синът имал син. Той поел традицията. Ставал сутрин рано преди изгрев слънце и отивал на брега на морето. Само, че не знаел защо го прави.