Китайските учени събрали 360 студенти и да ги разделили на групи по шест човека. Всеки участник провел по 300 игри срещу членовете на своята група. Победителите били наградени финансово, в зависимост от броя на победите.
Класическа теория на игрите предлага на участниците да се придържат към стратегията на случаен избор. По този начин ходове са напълно непредсказуеми и неочаквани за противника. При тази схема двамата играчи избират „камък“, „ножица“ или „хартия“ с еднаква вероятност – известена като „равновесието на Наш“, в чест на Нобеловия лауреат Джон Форбс Наш.
В китайския турнир всички играчи средно са избирали „камък“, „ножица“ и „хартия“ в равни количества.
Въпреки това, организаторите забелязали различни схеми и стратегии, които в крайна сметка обуславяли победителите и губещите.
Побеждавайки в една игра, например, с „камък“, играчът повтарял своя избор и в следващия рунд. Ако губел правели друг ход. Например, ако в едната играе с „камък“ в следващата играел с „хартия“.
Стратегията „спечелил – остава, изгубил – сменя“ е известна в теорията на игрите, като условна реакция.
Изследователите смятат, че човек подсъзнателно се подчинява на нея на интуитивно ниво.