Човек не е определен да живее сам, а като част от общност. Той е единица от цялото човечество и оттук произтичат многобройните му задължения във взаимоотношенията с ближните.
Човек няма пълна власт над живота си, за да върши каквото му харесва. Това добре е илюстрирано в следната притча.
Имало много хора на борда на един кораб. Един от тях взел свредел и започнал да пробива дупка под него. Друг от пътниците му казал:
– Какво правиш?
Първият отвърнал:
– Теб каво те засяга? Не е ли дупката под моята пейка?
А останалите рекли:
– Но водата ще нахлуе и всички ни ще издави.