Маргарита и Цонка седяха във фоайето и сладко си бъбреха. Цонка забеляза Весела и ѝ махна с ръка:
– Отдавна не съм те виждала. Как се? В къщи здрави ли сте?
Весела приближи и се усмихна:
– Добре сме. Бяхме малко болни, но всичко се оправи.
– Какво стана с мъжа ти? Пенсионираха ли го? – попита Маргарита.
– Не. Няма достатъчно трудов стаж, – обясни Весела.
– А по болест, не го ли пенсионираха? Нали скоро имаше инфаркт? – учуди се Маргарита.
– В ТЕЛК го изкараха 64 процента работоспособен, – вдигна рамене Весела.
– Тези хора слепи ли са. Този човек може ли да работи? Кой ще го вземе такъв на работа? – възмути се Цонка.
– Изглежда не сте им платили, – подчерта Маргарита.
– Наистина попаднахме на корумпиран човек, – каза Весела. – Докато чакахме да ни извикат, една жена, която седеше до мен извика: „Тоя още ли не са го пенсионирали. Голям идиот е“. Попитах я, защо говори така за него. „О, вие нищо не знаете. Влизам миналия път вътре, само той и един друг мъж пише нещо и някаква жена тракаше на машина. Извадих документите си от един голям плик, където ги бях поставила, а той ме гледа и вика: Няма ли там още нещо в пликчето? Парички му се приискали?“
– Вие не отидохте ли да го попитате, защо е написал това? – попита Цонка.
– Мъжът ми много се разтревожи, когато видя какво са написали на листа. Отидохме при този човек веднага, а той ни кресна: „Съдете ме. Ваша си работа“. Посочи ни вратата и ние си тръгнахме.
– Сега на колко е мъжът ти? – попита Маргарита.
– На 65, – отговори Весела.
– Нали на 65 ги пенсионират, макар и да нямат необходимия трудов стаж? – попита Цонка.
– Последния път, когато преглеждах условията, бяха 67 години и осем месеца, – поясни Весела и се засмя. – С корумпирани хора и бюрокрация не бих могла да се преборя. Ще чакаме. Мъжът ми заяви, малко след случая: „Напук ще живея повече години и дълго ще получавам пенсия“.
Маргарита и Цонка изгледаха със съжаление Весела, но тя им се усмихна и си тръгна.