Филип не знаеше как да постъпи.

Той искаше да бъде приет от приятелите си, да има успех сред тях, да се радва заедно с тях, но част от нещата, които трябваше да прави с тях го смущаваха.

– Ами ако се отстранят от мен и престанат да ми бъдат приятели? – страх напираше в сърцето на Филип.

Примката около него се затягаше и той се чувстваше в безизходица.

– Единственият изход е Бог, – заяви приятелят му Николай. – Само Той може да те изведе от трудния момент, но трябва да Му се довериш.

Филип бе изправен пред избор. Той дълго мълча и мисли.

Накрая реши:

– Трябва да следвам Бог въпреки самотата и притесненията.

– Правилно, – потвърди Николай. – Само така ще можеш да се изправиш срещу страховете си и да надделееш.