Бай Манол цял живот се занимаваше с мазилки и мозайки. Той бе ревностен християнин, но трудно разбираше Библията, когато я четеше. Дори това, което чуеше в църквата не оставаше в него. Сякаш някой го помиташе от главата му за броени минути.

Ако се опиташе да обясни на някого за Бога, много се тревожеше, за това заекваше, запъваше се и накрая млъкваше.

Бе на 60 години и всички го уважаваха и ценяха, за уменията в професията му.

Въпреки напредналата си възраст, Манол продължаваше да работи.

Околните му казваха:

– Имаш всичко: жена, деца, дом, …. Успокой се най-сетне и си почини.

А той навеждаше глава и кротко отговаряше:

– Как мога да спра да работя? Нали трябва да помагам на децата.

Много от познаващите го християни казваха за него:

– Той силно е привързан за материалното.

– От там идва и желанието му да печели още повече.

Един ден бай Манол падна от скелето и си счупи крака.

Тогава всички си рекоха:

– Е, сега навярно ще му дойде ума в главата и най-накрая ще спре.

Но когато се възстанови Манол отново бе на работа.

Един ден се бяха събрали група християни и споделяха помежду си, какво Бог е направил за тях. Сред тях бе и Манол.

Дойде и неговия ред. Повечето го изгледаха скептично, но очите му искряха.

– Бог много силно се проявява в работата ми. Такова нещо никога, никъде не съм виждал. Цял живот мажа. Станах професионалист в това. Знам всички тънкости на занаята. Но когато се предам на Бог и стана инструмент в ръцете Му, стават чудеса. Слагам мазилката и само с едно движение я заравнявам. Гледам и очите ми се пълнят със сълзи, защото знам, че не аз съм го направил, а Бог чрез моите ръце….

Изведнъж присъстващите разбраха, че Манол не бе тичал само за пари, а за да се изяви Божията сила чрез него.