Когато бащата на Боби повярва в Бога, всичко в дома им се промени. Този едър и як мъж започна да води цялото си семейство на църква, дори запя в хора.

Настъпи Рождество и в църквата бяха приготвили мюзикъл.

Йосиф и Мари бяха облечени в халати, а на главите им имаше навити кърпи.

Семейството се движеше от врата на врата и чукаше, за да намери място да се настани, но нямаше никъде такова.

Стигнаха и до на една странноприемница. Излезе ханджията, огледа двойката и отсече твърдо:

– Няма стая!

Боби веднага си помисли: „Този ханджия е голям злодей. Исус дойде на Земята, за да спаси целия свят, а този човек го настани в плевня“.

Колко добре чувстваме, като си казваме:

– Ние не сме като този ханджия.

Ако Исус дойде на земята, не бихме го изхвърлили по такъв начин.

Минаха години. Боби порасна и разбра, че ханджията от странноприемницата във Витлеем не беше лош. Той бе обикновен човек. Когато Мари и Йосиф почукаха на вратата му, наистина нямаше свободни стаи.

Един ден, когато Боби разговаряше с пастира, сподели мислите, които са го вълнували в детството му и как нещата са се променили.

– Знаеш ли, – засмя се пастирът, – Този ханджия му даде място, но не му даде мястото.

Колкото повече години наблюдавам този ханджия в евангелската история, виждам, че понякога започвам да приличам на него. Той по-скоро е като всички нас.

Докато празнувате Рождество тази година, спрете и помислете:

– До колко съм освободил място за Исус? Не просто място, а мястото в нашето сърце!