Николай и Зина с радост очакваха раждането на детето си. Те дълго си говореха, как ще го водят на разходка, ще му четат приказки, ще си играя заедно с него, ще го обучават и му показват различни неща.
Дългоочаквания ден настъпи. Раждането протече много тежко и лекарите се принудиха да направят секцио.
За щастие момиченцето, което кръстиха Райна, беше добре, но Зина изпадна в кома. След раждането тя изгуби съзнание и не даваше никакви признаци на живот през следващите няколко часа.
Николай и роднините се молиха и вярваха, че Зина ще дойде на себе си и ще прегърне малката си дъщеричка.
Но чудото се бавеше.
Лекарите се бяха отчаяли и вдигнаха ръце от младата родилка.
Една от медицинските сестри каза:
– Знам от опит, че за новороденото докосването от майката има огромно значение. А защо да не направим обратното?
– Сигурна ли си, че ще има някакъв ефект? – попитаха я останалите, които бдяха над родилката.
– Не знам, – каза медицинската сестра, – поне да опитаме. Може да подейства.
Сложиха бебето в ръцете на майката. Райна започна да плаче, да крещи и …. стана чудо.
Зина отвори очи и се върна към живот.
След няколко дни тя се прибра у дома и разказваше на близки, познати и приятели:
– Лекарят ми каза, че викът на дъщеря ми ме е накарал да се върна в съзнание.
Всички се радваха край нея и прегръщаха малкото момиченце, което бе помогнало на майка си да оживее.