– Светът около нас постоянно шуми: „Кой трябва да бъдеш?“, – започна непринудено разговора Генади.
– Но Бог вече е определил кой си, – подскочи Станимир.
– Е, да, – съгласи се неохотно Генади.
– Твоята идентичност не се основава на представяне, външен вид или сравнение. Тя е вкоренена в Христос. Ти си напълно познат и обичан, – обясни Станимир.
– Може донякъде и така да се приеме, – повдигна вежди Генади.
– Когато разбереш своята идентичност, – размаха ръце Станимир, – спираш да гониш одобрение и имаш цел. Не си просто приет, ти си назначен.
– Всъщност кой съм? – присмехулно сви очи Генади.
– Ти не си това, което правиш, което имаш или което другите казват за теб. Ти си любимо Божие дете, – възторжено обяви Станимир.
– Ами ако не съм такъв? – повдигна вежди Генади.
– Тогава си повярвал на някаква лъжа за себе си, а Бог иска да я замени с Истината, – бързо реагира Станимир.
– Хмм …, недоволно поклати глава Генади.
– Какво чакаш? – подкани го Станимир. – Декларирай, че си избран, простен и отделен. Тези три твърдения са основани на Писанието.
– И навярно трябва да приема твоя Бог, – сбърчи нос Генади. – Не още не мога да го направя. Просто не вярвам.
Станимир повдигна рамене и каза:
– Човек е създаден със свободна воля. Ти имаш право на избор, но после да не съжаляваш за него?!