В двора на училището бе пълно. Децата весело шумяха.

Ирина бе застанала и им се любуваше. Тази година дъщеря ѝ Нина щеше да бъде в пети клас.

Класната на Нина се приближи към Ирина, поздрави я и каза:

– Колко бързо минава времето. И докато ги погледнеш, те вече са пораснали.

Ирина се загледа в децата и се усмихна.

– Вашата дъщеря, – продължи учителката, – винаги е в добро настроение, а очите ѝ искрят от щастие. Как го постигате? Отдавна работя в училищата, но рядко съм виждала такова слънчево и общително дете.

Ирина се изненада. Тя обикновено бе сериозна майка и държеше на реда в дома си.

– Вероятно го е наследила от нас, – добави тя.

По-късно, когато Ирина сподели думите на учителката с една от колежките си, получи потвърждение, на това, което бе казала.

– Ти също имаш очи излъчващи щастие. Винаги съм ти се учудвала за това. Дори когато имаш неприятности, винаги се усмихваш и имаш мир в себе си.

– В небето има облаци, но те не пречат на слънцето да грее, – засмя се Ирина. – В моето сърце е винаги спокойно, заради моя Спасител, Исус Христос. Именно това ми помага да продължавам напред, да се развивам и да се стремя да дам най-доброто от себе си.

Нина също плачеше и понякога бе огорчена, но тя бе приела в сърцето си Господа, за това всичко при нея преминаваше бързо и очите ѝ отново искряха от щастие.

Така възрастни и деца сияят, изявявайки славата Господна на тази земя.