Пролетта се оказа прекалено дъждовна. Валя сняг, но той бе недостатъчен тази зима. Болестите плъзнаха по хората. Мряха люде и животни.
Сашка бе дребно слабичко момиче. Родителите ѝ отглеждаха добитък, а после го продаваха на пазара.
Денят остана без слънце. Сиви облаци закриваха небето, а времето напук пък не заплака.
След като се върна от полето с родителите си, на Сашка ѝ прилоша. Майка ѝ пипна челото ѝ.
– Саше, ти цялата гориш!
Момичето легна. Постоянно го измъчваше жажда. През нощта се появи и слаба кашлица.
Майката притеснена каза на бащата:
– Утре трябва да я заведем на лекар.
– В никакъв случай, – сопна се бащата. – След седмица има пазар. Трябва да продам животните.
– Какво пречи пазара? – попита майката. – Нали имаме пари.
– Глупава жено, как ще продавам, ако ни лепнат някоя карантина? И ние и животните ще бъдем затворени и никой няма да ни позволи да продаваме, стоката ни ще отиде зян.
– Може и само настинка да е, – каза майката, – ами ако се влоши положението ѝ.
– Слагай ѝ там компреси, загрявай я, ти си знаеш как, – смръщи вежди бащата. – И никакъв доктор разбра ли?!
На втория ден, Сашка започна да изгаря от високата температура, а слабото ѝ телце взе да се губи.
Майката тихо плачеше. Тя слагаше студени компреси на челото на дъщеря си. Затрупваше я с одяла, за да я стопли, защото въпреки високата температура, Сашка я тресеше. Не помогнаха и чайовете. Кашлицата се засили.
Майката отпусна безпомощно ръце и каза на мъжа си:
– Марине, тя си отива, ако не направим нещо.
Мъжът влезе в стаята погледна губещото се под завивките телце и изтръпна. Лицето на Сашка бе прежълтяло. Устните ѝ бяха посинели.
Марин потръпна. Съвестта му се събуди. Грабна дъщеря си и хукна към доктора.
– Боже, – изстена Марин, – колко лека е станала!
Лекарят погледна восъчното лице на момичето и поклати глава. Преслуша гърдите на момичето и се скара на Марин:
– Защо ми я носиш чак сега. Тя умира нищо не мога да направя за нея. Носи си я у дома. Каквото поиска да яде или пие, дайте ѝ, тя вече си отива.
Марин като обезумял грабна крехкото тяло на дъщеря си и бавно закрачи към дома си. Едри сълзи се стичаха по небръснатото му лице.
– Какво направих? – извика отчаяно той.
След два дена погребаха Сашка.