Рядко може да се чуе толкова точно определение на вярата, което е дала една млада негърка.
Когато я попитали:
– Как използваш помощта на Бог в минута на нужда?
С обичайната си жизненост тя отговорила:
– Само трябва да вярваш, че Той ще изпълне молбата ти и така ще бъде в действителност.
Болшинството от нас излагат на Господа нуждата си, а след това започват да се съмняват, дали Бог ги е чул. И продължават със свои собствени сили да, даже викаме на помощ и другите да Му помагаме, а след това точно следим, как той привежда Своето обещание в изпълнение.
Вярата на всички обещания на Бога казва : „Амин“. А ако се появи и най-малка сянка на съмнение сърцето казва: „Долу ръцете“, като всецяло предоставя на Бога да извърши предоставеното Му дело.
Вярата говори така; “ Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.
Живата вяра винаги благодари за обещанието, въпреки че то още не изпълнено, тъй като Божиите обещания са ненарушими.