Есента погали листата на дърветата и те загубиха зелената си премяна, но не и очарованието си, защото жълтото, червеното и кафявото подчертаваха удивително изящната им грациозност.
Вратата се отвори и Минка с тиха плавна стъпка влезе в стаята. Тя се отърка о крака на масата и се почеса по челото. На това място котката имаше рана.
Нина, нейната стопанка, реши да намаже раната със зелената течност, която използваше при такива случаи.
Капна леко на раненото място, но това не се хареса на котката. Животното се отърси, завъртя глава и цялата течност се изля върху него, ръцете на Нина и всичко наоколо.
Нина успя да се почисти и да изтрие опръсканите предмети, но Минка остана зелена.
Малко след това дойде съседът Трифон, който започна да се оплаква:
– Излъгаха ме и не ми платиха, а се бяхме уговорили….
Личеше, че е фиркан до козирката, защото леко заваляше, но това му бе постоянното състояние. Във входа често го засичаха, като се прибира отнякъде, да надига от време на време бутилка с поредното спиртно питие.
– Всичко ще се оправи, – опитваше да го успокои Нина, – не се притеснявай!
Съседът обърна глава и забеляза зелената котка, помълча за секунда и смотолеви:
– На улицата е много студено.
След което се обърна и бързо се изниза през вратата.
Мина известно време и Нина срещна жената на Трифон, която веднага я попита:
– Какво сте му направили? След като се върна последния път от вас, изглеждаше някак странен, но интересното е, че вече втора седмица не пие …
– Изглежда му се привиждат зелени котки, – засмя се Нина.
Жената я погледна изненадано, но тъй като не попита за какви зелени котки става въпрос, двете се разделиха и всяка тръгна, за където се бе запътила.