Аз съм свободна, когато избера да направя по определен начин нещо, което бих могла и да сторя по-друг начин. Навярно ще се съгласите, че в този смисъл робът определено не е свободен. Но не е достатъчно да кажем, че свободата в във възможността да избираш.
Кое формира тази възможност и тези избори? Ами ако всички наши действия са последици от предшестващите ги причини? Ако това е така, нашето бъдеще е толкова неизменно, колкото и нашето минало и почти никой не е свободен. Тогава единствено свободен е този, който знае, че не е свободен.
Освен това не е достатъчно да свържеш свободата с избора. Какво представлява изборът? Той е преднамерен и все пак не е като преднамереността. Един кон и едно малко дете могат да предприемат преднамерено действие, но не и да направят разумен избор. Можем да наречем преднамерени нещата, които правим по принуждение на момента. Тогава можем ли да ги наречем свободни постъпки?
Ние неизбежно търсим причина за всяко действие. Законите за причинността са заложени дълбоко в природата ни. Тогава как ще сме „свободни“ да правим различни неща, когато като я потърсим, веднага можем да открием причината за всяко нещо, което правим?