Рано сутринта директорът на една компания открил, че са го ограбили и извикал полиция.

–  Изглежда някой е извадил ключа за моя малък сейф в стената, – директора се оплака на детектив. – Но аз не мога да разбера как може да вземе ключа, когато той винаги стои на връзка у мен.

– А вие давали ли сте на някого тези ключове? – попитал детектива.

– Да. На двамата от работниците ми Джон и Тед, които докараха на моя камион товар, но после ми ги върнаха. Освен това, аз винаги затварям кабинета си и те никога не са били тук.

Когато Джин и Тед се появили на работа, детективът говорел със всеки от тях поотделно, като им казал едно и също нещо:

– Вчера сейфа на шефа ви е бил разбит. Вие знаете ли нещо за това?

Тед казал:

– Той заключва кабинета си. Понякога той ми дава връзката с ключове, но аз не съм разбил сейфа му.

А Джон казал:

– Какво говорите?!Смятате, че съм направил копие на ключа и съм влязъл в кабинета, снощи късно през нощта? Погледнете тази връзка. Аз дори не знам от кой ключ трябва да направя копие, за да отворя сейфа.

Детектива бил доволен, защото престъпника сам се е издал.

Сега е ваш ред. Как детективът е открил, кой е престъпника?

Отговор: Сейфът е отворен с ключ от връзката, но детективът  специално е казал на обвиняемите, че сейфът е бил разбит. Първият казал: „аз не съм разбил сейфа“, а вторият казал: „Аз дори не зная кой ключ да взема от връзката, за да отворя сейфа“.