В един съботен ден свещеникът се отправил да благослови народа и да събере дарения за храма. Към вечерта, той стигнал до дома на местния художник. Влязъл в дома и с такова усърдие разпръсквал навсякъде със светена вода, че намокрил скиците за престоящото изписване на иконите в църквата.
Виждайки, че трудът му е отишъл напразно, художникът сериозно се разсърдил. За да прикрие грешката си свещеникът започнал да го успокоява:
– Не се сърди, сине мой, такъв е обичая! Аз постъпвам така, както ми повелява дълга, защото зная, че върша добро дело. Всеки, който върши правда се надява на Словото на Бога: „За всяко добро дело на земята, на небето ще бъде възнаграден стократно!“ Сто за един! Запомни тези думи и не се сърди.
Художникът почакал, докато словоохотливият проповедник излязал от работилницата му, а след това изтичал до прозореца.
Виждайки, че свещеникът излиза на улицата, той излял на главата му цяла кофа с вода.
– Приемай, свети отче! – извикал художникът от прозорецът. – Ето ти стократна награда от небето, за унищожените рисунки! Сто за едно!