Това бе най-тежкия ден за него. Мотора на помпата изгоря. Жена му падна от каруцата и лошо си нарани крака. И за капак изчезна деветмесечното им биче и то от двора им.
Гласът му прегракна да го вика и търси из двора. Никакъв звук, никакво мучене. Мъката бе сграбчила сърцето му и го мачкаше болезнено.
„Хайде, мотор може и нов да си купи, жена му ще стъпи бързо на крака, жилава е, но бичето“. Мислите му се въртяха, като хала в главата и не намираха покой.
Нощта пусна тъмните си воали и скри слънцето. Търсенето не даде резултат цели два дена. Той крачеше из двора неспокойно и си мислеше: „Къде може да е? В дън земята ли пропадна?“
Изведнъж долови слабо мучене. Идваше откъм ямата. В нея обикновено складираха зеленчуци и плодове. Не знам кое беше по-бързо, краката му или желанието му да стигне там час по-скоро, но вече беше на самото място и се взираше в тъмнината.
Плесна се по главата, изтича до вкъщи, грабна газената лампа и с треперещи ръце запали фитила й. Насочи я към дупката и видя главата на бичето. Облекчения и радост обляха сърцето му.
Разтича се. Извика съседите. Киро се бе прибрал с багера, та предложи да изкарат животното с куката. Настана суматоха около въжетата. Чудеха се как най-добре да привържат бичето, за да го измъкнат.
Всичко стана само за пет минути. Странно, но животното не реагира и беше напълно спокойно.
На другия ден хората се смееха и разправяха за „необикновеното изчезване“.
Когато паднал, бикът се озовал пред „богата трапеза“. За времето през, което го търсили, той успял да изяде всичките моркови и зеле складирани там. И когато огладнял, започнал жално да мучи.
Не било шега работа, дупката била дълбока 3 метра, а животното тежало 300 килограма.

Не пропилявайте живота си с постоянни оплаквания. Когато човек търси недостатъци, рядко ще намери нещо друго. Нека животът ви е съпътствуван с радостни възгласи, а не със скучни оправдания. Всеки оплакващ се смята, че успехът е просто късмет.

Децата се раждат оптимисти, но светът се опитва да ги избави от „илюзиите“ им. Неоспорим факт е, че колкото по-вече се оплаквате, толкова по-малко получавате. Живот с оплаквания е една дълбока яма. Единствената разлика между ямата и гроба е времето.

Духът на оплакването идва първоначално като случаен посетител, после като гост и накрая става собственик.

Някой хора виждат само лошото в ситуациите. Нима не познавате такива? Малките неща засягат малките души. Някои хора са уверени, че могат да преместят планини, ако друг отстрани от пътя им всички камъни. Най-разочаровани са хората, които само взимат и то само това, което само идва в ръцете им.

Мрънкачите и оплаквачите търсят съобщници. Те привличат такива като себе си и отблъскват хората с позитивно мислене.

Не се оплаквайте! Колело, което скърца най-силно първо се подменя. Ако само се оплаквате от хората, не ви остава време да ги обичате.

Лека кола се движела по шосе близо до Равена, Италия. Автомобилът попаднал в яма, която била образувана вследствие на пропадане на настилката на асфалтиран участък от трасето.
За да установят причината за появата на такава яма върху шосето, били изпратени екипи от пожарникари и полицаи.
В резултат на инцидента сериозно са пострадали две жени на 59 и 60 години.

Жега е. Жар се сипе от небето. Маранята бавно извива снагата си над полето. Само един човек, загубен в тази пустош, копае ожесточено земята. Ямата става все по-дълбока и по-дълбока. Под краката му избликна вода, но радостта му нямаше край, когато достигна с лопатата пласт глина. Ръцете му започнаха да работят още по-бързо.
– Ето, това ми трябва.
Като тих полъх се отронват думите от засъхналото му гърло.
С радост напълни една кофа с глина и я качи горе. После още една, още една……., докато край ямата се образува добре оформена купчина от лепкавата маса. Уморен, леко се подпря на образувалото се хълмче.
Замаян протегна ръка към тъмната купчинка и започна да извайва копие на фигурата си.
На третия ден скулптурата бе завършена. Човекът дълго я разглежда и със задоволство добави:
– Сега ще ме помнят дълго, мога да умра вече.
Минаха години. В горещия ден, хората минаващи от там, пускаха кофа в дълбокия кладенец и пиеха до изнемога, подпирайки се на страно оформилата се купчина глина.
– Какъв прекрасен човек ще да е бил този, който е изкопал кладенец на това място – казваха с благодарност пътниците.