Не пропилявайте живота си с постоянни оплаквания. Когато човек търси недостатъци, рядко ще намери нещо друго. Нека животът ви е съпътствуван с радостни възгласи, а не със скучни оправдания. Всеки оплакващ се смята, че успехът е просто късмет.

Децата се раждат оптимисти, но светът се опитва да ги избави от „илюзиите“ им. Неоспорим факт е, че колкото по-вече се оплаквате, толкова по-малко получавате. Живот с оплаквания е една дълбока яма. Единствената разлика между ямата и гроба е времето.

Духът на оплакването идва първоначално като случаен посетител, после като гост и накрая става собственик.

Някой хора виждат само лошото в ситуациите. Нима не познавате такива? Малките неща засягат малките души. Някои хора са уверени, че могат да преместят планини, ако друг отстрани от пътя им всички камъни. Най-разочаровани са хората, които само взимат и то само това, което само идва в ръцете им.

Мрънкачите и оплаквачите търсят съобщници. Те привличат такива като себе си и отблъскват хората с позитивно мислене.

Не се оплаквайте! Колело, което скърца най-силно първо се подменя. Ако само се оплаквате от хората, не ви остава време да ги обичате.

Лека кола се движела по шосе близо до Равена, Италия. Автомобилът попаднал в яма, която била образувана вследствие на пропадане на настилката на асфалтиран участък от трасето.
За да установят причината за появата на такава яма върху шосето, били изпратени екипи от пожарникари и полицаи.
В резултат на инцидента сериозно са пострадали две жени на 59 и 60 години.

Жега е. Жар се сипе от небето. Маранята бавно извива снагата си над полето. Само един човек, загубен в тази пустош, копае ожесточено земята. Ямата става все по-дълбока и по-дълбока. Под краката му избликна вода, но радостта му нямаше край, когато достигна с лопатата пласт глина. Ръцете му започнаха да работят още по-бързо.
– Ето, това ми трябва.
Като тих полъх се отронват думите от засъхналото му гърло.
С радост напълни една кофа с глина и я качи горе. После още една, още една……., докато край ямата се образува добре оформена купчина от лепкавата маса. Уморен, леко се подпря на образувалото се хълмче.
Замаян протегна ръка към тъмната купчинка и започна да извайва копие на фигурата си.
На третия ден скулптурата бе завършена. Човекът дълго я разглежда и със задоволство добави:
– Сега ще ме помнят дълго, мога да умра вече.
Минаха години. В горещия ден, хората минаващи от там, пускаха кофа в дълбокия кладенец и пиеха до изнемога, подпирайки се на страно оформилата се купчина глина.
– Какъв прекрасен човек ще да е бил този, който е изкопал кладенец на това място – казваха с благодарност пътниците.