Грижата за потомството е свойствена за различни животни. Тя се изразява в сложни и причудливи форми, но се отнася предимно за собственото поколение. Нито едно животно не се безпокои за чуждите деца. Защо да изразходва усилия, за да се запазят чужди гени, предаващи се в следващото поколение?

Има някои птици, кото се грижат за чуждите птиченца, но те обикновено се оказват родственици. Когато са още млади или нямат възможност да си завъдят свои, те се грижат за по-малките си братя и сестри. Това се случва само при 3% от птиците.

Изглежда тук няма да минем без изключение. Зоолози от университет в Макмастър, са съобщили за невероятно животинско поведение на птицата султан, която се грижела и за тези, които не са нейни роднини.

Тези птици живеят на групи и във всяка от тях има по 8 броя. Птицата султан е полигамна. Всеки самец се събира само с една самка. Самките, когато дойде време да снасят, полагат яйцата си в едно гнездо и ги топлят като се редуват. При това те не се безпокоят за наличие на чужди яйца и не се стараят да ги изхвърлат.

При по-голяма плодовитост, самката отделя 6 яйца, когато в колективното гнездо има не повече от 10 яйца. Така или иначе в общото гнездо се появяват повече птиченца, които често се биели, но индивидуалната победа в случая е минимална. Възможно ли е самките да не отделят чуждите яйца, опасявайки си, че другите ще им отмъстят?

Зоолозите са се опитвали да се премахнат яйца от няколко гнезда на една от женските. Някои гнезда заради това напълно опустели. Птиците престанали да се грижат за гнездото и си отивали, но в повечето случаи нищо не се променяло. Родителите продължавали да се грижат за поколението, без да проявяват един към друг агресия.

Учените предполагат, че султан е толкова толерантна заради самците. Последните имат голям принос за отглеждане на потомството, докато са още яйца, особено през нощите. Ако самеца престане да се грижи за гнездото, малките са обречени на гибел.

Да допуснем, че ревнива самка унищожи яйцата на съперницата си. Тогава самецът напуска гнездото и започва всичко от начало с надежда, че ще намери по-отстъпчиви „дами“, които с обединени усилия ще създадат повече пиленца.

Така или иначе, султанът все още остават единственото изключение, което позволява загриженост за съвършено чуждо потомство.

Американските власти са организирали първия резерват за съхраняване на най-големите костенурки в света.
Според учените, броя на червените кожести костенурки гиганти, достигащи дължина от 1,8 метра, за последните 30 години са намалели. В момента това е най-редкия представител от семейството на костенурките.
Oceana, в сътрудничество с други природозащитни организации успя да създаде защитена зона от 104 хиляди квадратни мили в близост до западния бряг на САЩ, където кожести костенурки мигрират от крайбрежието на Индонезия.
Според природозащитници, природния резерват е създаден, за да подпомогне  запазването на традиционните местообитания и развъждането на костенурките.
Основните причини за изчезването на този вид костенурки са случайно попадане в мрежите на рибарите, бракониерско събиране на костенурски яйца, замърсени води, а също и изчезване на основната им храна: медузи, ракообразни…
Кожести костенурки живеят в тропическите и субтропическите морските води. Теглото на костенурки може да достигне близо тон и средната продължителност на живота на този вид влечуги е около 20 години.

Група готвачи за деня на железничаря направили торта във вид на планина и я нарекли „Зимна приказка“. Западно-сибирският железничарски ски курорт в планината Грийн е станал прототип на тортата.
По бисквитените склонове на „планината“ се спускали състезатели и любители. В подножието ѝ минавала железопътна линия направена от масло. По „сладките“ релси се движел вкусен локомотив с вагони.
Височината на шедьовъра е била около половин метър, а общата му площ 4 кв. метра. За направата на тортата са отишли 1250 яйца, 55кг брашно, 9кг масло, 40 литра сметана, 17 кг сухо мляко и 25 кг пудра захар.
За създаването на „вкусната планина“ са се трудили 6 човека в продължение на 3 дни.