Котка хванала петел и искала да го изяде под благовиден предлог. Първо го обвинила:
– Само притесняваш хората с кукуригането си и не им даваш да поспят, оше преди да се е разсъмнало .
Петелът се защитил:
– Но аз ги будя за ежедневната им работа.
Котката не се отказала и продължила с нападките си:
– Противно на природата, оплождаш и майка си и сестрите си.
Петелът се оправдал:
– Но това го правя в полза на собствениците, старая се те да получат повече яйца.
Тогава котката не издържала и изкрещяла:
– Ти какво си мислиш, че твоите извинения ще ми попречат да те изям?
Когато лош човек  реши да направи зло, той ще го направи по своя си начин, не под благовиден предлог, така направо.

Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.

Ако периодично ви минават мисли, че никой не ви харесва и не сте нужен на никого, то разбира се, вие грешите. Около вас има множество „страстни ваши поклонници“, които желаят да се запознаят с вашият богат „вътрешен свят“, по-отблизо.
Chalcis biguttata снася яйцата си в органите на бозайници, но особено обича да прави това в човека.
Подробно за обичаите на тези насекоми може да ви разкаже Майкъл Кентрел, фермер от Нова Англия.
Насекомото ужилило човек направо в ухото. И така го ужилило, че две седмици го боляло ухо и той оглушал.
На третата седмица, през нощта съпругата на Майкъл, се събудила и включила лампата. Тя видяла, че от ухото на мъжа й върху възглавницата излизат млади твари.
Бързата операция спасила живота на фермера. От неговото ухо извадили 400 грама ларви, които били готови да се трансформират във възрастни.
Ако това се беше случило, главата на фермера щеше да се взриви от вътре.

Това е едно от най-необичайните същества в природата. Като цяло изглежда сякаш има бъг в дизайна си.
Това насекомо има вид на пчела, но размаха на крилете му напомнят на пеперуда. Това би било оправдано с мотива, че пчелата и пеперудата са насекоми, но за да се оправдае съществуването на такова насекомо, което е сходно с птицата, това е много по-трудно.
Когато посетите Британските острови, можете да се спрете и да почувствате мирис на флокс и да наблюдавате пърхащи колибри.
Ако се вгледате по-внимателно, сред тези жужащи, заети същества, гълъбовата опашка изглежда точно като тях.
Тя също виси във въздуха, но няма клюн. Вместо това има дълъг език, известен като хоботче, който е разделен от център до края и служи  за облекчение при почистването.
Гълъбовата опашка се отличава от останалите такива насекоми по това, че  е дневно такова, не се крие от дъжд и не умира при снасяне на яйцата си.