Доказана е популярната рецепта за лечение на простатит, в която се използват тиквени семки.
Полезно е да се яде една чаша тиквени семки на ден през цялата година.
Ето и как се приготвя самата рецепта:
0,5 кг очистени тиквени семки, които не са печени,  се пускат през мелачка. Смесват се с една чаша течен мед. Медът да не е подгряван, за да се разтопи. Всичко добре се смесва и бързо се отъркалват топчета малко по-големи от лешник.
Десет от топчетата оставете в буркан и нека бъдат в стаята, а останалите поставете най-отдолу в хладилника.
Веднъж на ден, 30 минути преди ядене да се яде по едно топче. Когато се свършат всички топчета, свършва и лечението.
Средството е много силно, за това цитираното лечение не трябва да се прилага повече от един път в годината.

Удоволствието от ядене се формира от няколко компонента.
Наскоро учени са установили, че тактилни усещания също играят изненадващо голяма роля във възприятието на вкуса. Всеки от вас може да провери това, като повтори техния експеримент.
Експериментът е много прост. Доброволците са били със завързани очи и им дали да ядат геврек, като държат в другата си ръката също геврек. Понякога гевречетата били твърди, друг път пресни.
Оказало се, че когато хората ядат прясна кифла, а държат остаряла, им се струва, че ядат нещо средно. Почти всички по-нататъшни експерименти потвърждават, че представата за свежа храна се смесва, има разлика в това, което влиза в устата и това, което се докосва.
Очакванията значително повлияват на самия вкус. Можете да проверите това, като се опитате, например, да ядете банан, държейки ябълка. Или сложете си в устата картофи и дръжите в ръка морков.
Всеки път този феномен ще се разкрива пред вас по нов начин.

Бабата добродушно поглежда внука си и му казва грижовно:
– Иди да ядеш! Яденето е на масата.
– Ей сега, ….., отивам, бабо,….. – момчето с нежелание поглежда към баба си.
– Иди, – казва възрастната жена, – ще изстине, а после не е така вкусно…..
Внукът недоволен от това, че са му нарушили заниманието, става ядосано и отива в кухнята.
Бабата веднага скача на мястото му пред компютъра и радостно си мърмори под носа:
– Хвана се , глупчо!

Седяха на тревата. Той харесваше това време, когато беше близо до нея. Тя вдигна поглед към небето и каза:

– Знаеш ли, когато се роди времето беше точно такова. Хладно, но хубаво. Беше късен следобед, когато започнах да раждам. Докторът ми каза, че трябва да родя до 17 часа, защото жена му приготвила  любимото му ядене за вечеря, а той не искал да го пропусне.

Тази история тя му бе разказвала много пъти, но премълча.

– Месни крокети, – продължи тя потопена в спомените си. – Представяш ли си? Нещо съвсем просто за приготвяне. Човек би си помислил, че такова бързане е за някакъв специалитет, пържола или нещо по-интересно. Беше ми все едно. Нека човекът си получи исканите крокети.

След това го погледна закачливо.

– А аз се сдобих с теб.

Ето празникът е към своя край. Еуфорията свърши. Ядене и пиене смесено с хваление, поклонение и благодарност. Време е човек да си отговори на някои въпроси.

Какво направихме с жертвата на Христос? Нима я превърнахме в ритуално гастрономическа и възползващо се икономическа традиция?

Промени ли се света след смъртта и възкресението на Христос?

Любопитно е, как би изглеждал света ако спазваше учението на Христос? Тогава навярно нямаше да има съдилища, затвори, атентати и войни.

Може ли човек да понесе наказанието за греховете си? Не, не може. За това Божия син пое този товар вместо нас.

Навярно е трудно да повярва човек, че Бог, Творецът на Вселената ни кани да бъдем с Него заедно във вечността.

Ако имате здрав разум трудно ще откажете тази покана.