Учителят взел една ябълка, обърнал я, поогледал я и казал замислено:

– Хората вярват, че душите им са като ябълки.

– В какъв смисъл? – попитал ученика.

– По точно, като две половинки, – поправил се учителят. – Ето така.

И той внимателно разрязал ябълката на две части.

– Има такова поверие, че за всеки човек съществува идеална половинка. Така Бог преди да прати душите в света ги разделя на половина, на мъжка и женска, като ябълката. И така тези половинки бродят и се търсят едни други. Как мислиш, каква е вероятността да се срещнат? Знаеш ли колко много хора има в света?

– Много.

– Да, така е. Освен това…. като се намерят, какво правят? Мислиш, че правят цяла ябълката и живеят в мир и съгласие?

– Да. А нима не е така? – изненадал се ученикът.

– Не, не става така.

Учителят взел по едната половинка от ябълката в ръцете си и ги поднесъл към лицето си.

– Ето две свежи, апетитни души идват в света. А как светът постъпва с тях?

Учителят гризнал от едната половинка малко парченце.

– Светът, – продължил той с пълна уста, – не е статичен. Той е жесток. Всичко смачква под себе си, по един или друг начин. Отрязвайки по парченце, откъсвайки такова или смилайки всичко на пюре.

Той отхапал и от другата половина и известно време мълчал, дъвчейки. Ученикът погледнал двете нагризани ябълки и нервно преглътнал.

– И ето, – тържествено казал учителят, – те се срещнали! – и той съединил отхапаните половинки. – Сега подхождат ли си една на друга.

– Не!

– А сега погледни тук, – прекъснал учителят и взел няколко ябълки. Разрязал всяка наполовина. Събрал две половинки от различни ябълки. – И какво виждаме?

– Те не си подхождат – кимнал ученикът.

– Погледни пак. – Сложил две различни половинки заедно, отхапал от едната и от другата им страна и демонстрирал резултата. – Какво виждаме? Сега те образуват двойка?

– Да, – ученикът замислено кимнал.

– Сега те си пасват идеално, защото светът ги е захапал заедно, а не по отделно. Обичащите се едни други стават едно цяло, заедно се радват на живота и заедно приемат ударите на живота. Учат се да се разбират от половин дума, поддържат се и се подкрепят при постигане на успех. С времето успешните двойки приемат взаимно навиците си, уравновесяват характерите си и се допълват един друг. Всъщност половинките не се раждат, а стават такива. А това е много трудна работа.

Електроните книги несъмнено имат своите плюсове и преимущества. Но нито едно устройство няма да даде същия ефект като една чудесна книга на 360° от Yusuke Oono. Така японският художник, голям любител на експериментите, нарекъл своя проект, който представлява триизмерна приказка на Снежанка, оформен като необичайна книга с миниатюри.
Ако отворим книгата на  360° ще се получат „хартиени спектакли“. Фигурките на Снежанка и седемте джуджета, на Вещицата и принца, на конете и каретите, на кралския замък, дивите животни и птиците, на къщата в гората и отровната ябълка не са нарисувани, а са изрязани с лазер. Така че приказката не само може да се чете и разкаже, но и покаже.
Говорейки за книгата, художникът казва, че обича да експериментира, в частност, да търси нови форми и методи на работа с пространството и измеренията. Тази миниатюрна книга, която може да се помести в длан, е един от опитите да се създаде триизмерен свят от двумерен. Yusuke Oono е уверен, че да се занимават с тази книга ще се хареса не само на децата, но и на възрастните. Нали приказките нямат възраст. Те привличат читателите си не само със съдържанието, но и с формата си.
Приказка за Снежанка, с лазерно изрязани страници в хартиена книга, е спечелила първа награда в категорията „фристайл“ на дизайнерския конкурс за 2012 г.

Един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Колко приятели е нужно да има човек, един или много?
Учителят се усмихнал и казал на ученика си:
– Откъсни ми ябълка, ей онази червената.
Ученикът повдигнал глава нагоре и казал:
– Но тя е много високо, как да я стигна?
– Извикай някой приятел да ти помогне.
Момчето извикало свой приятел, качил се на раменете му, но…
– Пак не мога да я достигна.
– Нямаш ли повече приятели? – засмял се учителят.
Ученикът повикал още момчета. Те направили жива пирамида и откъснали исканата ябълка. Тогава учителят извикал ученика си и го попитал:
– Е, разбрали, колко приятели е нужно да има човек?
– Разбрах, учителю – много. Заедно ние можем да решим всеки проблем.
– Да, – казал огорчено учителят, поклащайки глава. – Действително са нужни много приятели, та поне един от тях да се досети да донесе стълбата.

При един мъдрец дошъл млад човек. Той искал да се ожени, но бил разкъсван от съмнения, за това го попитал:
– Учителю, искам да се оженя, но искам непременно тя да е девствена.
– А защо именно девствена? – попитал учителят.
– Така ще съм сигурен, че жена ми е добродетелна.
Тогава учителят станал и донесъл две ябълки. Едната била цяла, а от другата било отхапано малко парче. Той сложил ябълките пред юношата и му предложил да си избере.
Младежът взел цялата, захапал я, но тя се оказала гнила. Тогава той взел наръфаната, но и тя се оказала гнила. Младият мъж бил объркан и в недоумение попитал:
– Тогава, как ще си избера жена?
– Със сърцето, – отговорил учителя.

Израелски деца са щастлива, че Рош Хашана идва толкова рано през тази година. Този празник започва вечерта на 8 септември. Само седмица след това деца ще се завърнали в училище.
Родителите са по-малко ентусиазирани от това, че връщането в училище ще бъде толкова скоро след дългата и гореща лятна почивка, но Рош Хашана е радостно време, така че никой не се оплаква много.
Той е известен като Празник на тръбите. Отбелязва начало на така наречените библейските свети дни.
Датата на този празник се менят всяка година, тъй като тя се маркира съгласно еврейския календара, който е лунен календар. Ето защо Рош Хашана, пристига, толкова рано през тази година за разлика от други години. Ако горещините от август продължат, местните евреи и библейските-наблюдателен християни ще бъдат доста затруднени по време на празника.
Рош Хашана обикновено се характеризира с молитви в местната синагога или на западната стена в Ерусалим за тези, които могат да отидат там. Тези молитви са придружени от звука на традиционен рог – шофар, датиращи от библейски времена.
Израелски семейства след това дълго и бурно празнуват в семейството и с приятели. Забележителност на празникът е резени от ябълка потопена в мед. Това е символ на надеждите и пожеланията за сладки и плодотворни години напред.
Дори и да не можеш да бъде в Израел, все още можете да отпразнуваме този радостен ден у дома.