Астрономи от Университета на Тексас в Остин с помощта на телескоп Хоби-Еберли в обсерваторията на Мак-Дональд са потвърдили, че съседна звездна система с размера на Юпитер, просто се е изпарила. Тя се е намирала много близко до своята звезда и за това бавно се смалява под влиянието на звездната горещина. Учените са успели да изучат състава на атмосферата на този далечен гигант и да разберат по-добре взаимодействието между планетите и звездите в другите звездни системи.
Звездата HD189733 се намира на около 63 светлинни години от Земята в съзвездието Vulpecula. През 2010 г. друг екип от астрономи, изследвали звездата в ултравиолетова светлина, с помощта на космическия телескоп Хъбъл  установила, че тя има една планета HD189733b, която изхвърля водород в космоса.
Ново проучване показва, че потокът на водорода е много по-горещ. Това позволява  да се оцени избухванията на звездите, които си взаимодействат с атмосферата.
Планетата HD189733b съвсем не прилича на Земята. Това е газов гигант 20% по-тежък от Юпитер. Осен това той е разположен 10 пъти по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий и Сатурн.
Въпреки че, HD189733b е различна от Земята, и не може да бъде дом за живот, неговото проучване ще помогне на астрономите да разберат как взаимодействието между звездите и планетите може да повлияе на потенциално обитаемите светове.

Всяка секунда върху земята падат по 50 мълнии, но само веднъж на ден пада супер мълния.
При обикновените мълнии в земята удря главният разряд, а след него следват повторните разряди. Тези разряди са отделени едни от други на десетки, а понякога и на стотици метри.
При супер мълнията дължината на „огнения път“ надминава 10 км.
Най-потресаващата мълния е паднала в Тексас. Тя е „пробягала“ разстояние от около 170 км.
Къде още са падали такива мощни мълнии?
Най-много са засечени в тихоокеанския регион, особено в Япония.
Но това са дреболии сравнени със супермълниите, които падат на Юпитер. Те са 100 пъти по- мощни.

На дъното в падината, в района на Бахамските острови, е разкрито разнообразие от миниатюрни организми.
Много от тези организми са непознати за науката. Очевидно те се хранят със серни съединения, които са токсични за другите организми. Това би трябвало да зарадват тези, който мечтаят за живот криещ се в дълбокия океан, под ледената кора на спътника на Юпитер Европа и спътника на Сатурн Енцелад.
Сините дълбини най-напред са се образували на сушата, а после са се запълнили с вода. Най-дълбоката от тях е Дина 202 метра, болшинството са наполовина по-малки.
През последните ледникови периоди морското равнище е падало 122 метра по-ниско, отколкото е сега. Дъждовете са пробивали пещери в крайбрежните варовити скали. Много от тях са рухнали и са се напълнили със солена вода. В тези тъмни дълбини няма кислород и почти никаква светлина. Над сините дълбини временно са се образували „шапка“ от малко по-плътна прясна вода, която практически не се е  смесвала със солената.
Тези места са изолирани от основните източници на храна и многообразието от форми на морски живот. Независимо от това, в негостоприемните дълбини е намерена богата екосистема, включително скариди, акари и други. Морският биолог Том Улиф от Техническия университет в САЩ е прекарал 30 години в търсене отговор на въпроса, с какво се хранят тези животни. Оказало се, че в основата на хранителната верига са микроорганизми.
Заедно с аспиранта Брет Гонзалес, той измерил температурата, солеността, киселинността, нивото на кислород и водороден сулфид в три басейна. Освен това изследователите взели от дълбините и изучавали в лабораториите образци от бактериални колонии. В един от сините отвори те покривали целите стени и можели да се откъртят с ръце.
Генетичен анализ направен от Джен Макалада от Университета в Пенсилвания показал, че заедно с неизвестни за науката видове там живеят и най-често срещаните микроорганизми, въпреки липсата на светлина и необходимостта да се хранят със сероводород.
Повечето бактерии живеят в сравнително тънък слой, където прясна вода се смесва със солената. Подобни условия могат да се намерят под повърхността на спътникът Европа в местата, където в пукнатините на леда попада богат материал от вулканичните изригвания на друг спътник на Юпитер Йо.

Системата на ID24 официално открита в Европейския център по синхронно излъчване позволява да се изгорят вещества между два диамантени накрайника, при налягане по-голямо от 3 милиона бара и на нагрети с лазер до 10 000 ˚С. Такива са условията на дълбочина 2500 километра.

Изследваните образци от вещества са частици прах, а въздействието на екстремните температури е за няколко микросекунди. Това е напълно достатъчно, за да може с помощта на ренгеновите лъчи да се определи в какво състояние се намират тези вещества в подземната „пещ“ и да се наблюдават какви химически операции ги съпровождат.

Така геолозите и космолозите ще получат отговор на някои от въпросите си. Ще бъде интересно подробно да се узнае истината за неустойчивото състояние на материята, което съществува в някои по-големи планети от типа на Юпитер.

В близките седмици системата ще работи в тестов режим, а от месец май 2012г. ще стане достъпна за учените по цял свят.

Скоро американски и японски учени са открили няколко планети, които не приличат на болшинството от планети във Вселената. Тези планети не се въртят около някакъв фиксиран обект, а просто блуждаят в космоса.

Специалистите са забелязали, че планетите имат маса приблизителна равна на тази на Юпитер. Откритието е направено благодарение на мощен апарат, който фиксирал изкривяването на светлината, когато планетите преминавали през излъчваната от звездите светлина.

Предполага се, че планетите са се образували самостоятелно, така както се образуват звездите, но е възможно те да се въртят около някоя звезда по доста отдалечена орбита.

Според учените такива явления са много често срещани във Вселената. За сега съвремената технология може да засече обекти, които имат същата маса, каквато и Юпитер.

Напълно е възможно  блуждаещите планети да са така разпространени, както и въртящите се около една звезда.