Хората около вас не знаят какво се върти в главата ви. Те не виждат вашите мисли, емоции, мечти или мотивите на вашите действия. Така те не виждат и вашата вяра в Христос.
За тях е достъпно само тяло ви. По външния ви вид, те оценяват това, което се случва вътре във вас. Намръщеният поглед свидетелства за недоволство. Усмивката говори за благодарност и добро настроение. Свитите юмруци показват враждебност и гняв.
Сега разбирате защо апостол Павел ни призовава да представяме телата си в жива жертва? Ето и отговорът. Това, което се случва с тялото ни, показва на окръжавщите, какви сме ние в действителност.
Ние можем много да говорим за християнската си вяра, но ако тялото ни свидетелствува противното, хората имат пълно право да се усъмнят в нашите думи.
Дрехи, думи, навици с всичко това трябва да прославяме Христос.
Ние трябва  да бъдем „…безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение…“.
От поведението на твоето тяло вижда ли се твоята вяра в Христос?

Това може да стане по различни начини, които могат да се групират в два способа:
1.Когато искаш да промениш мъжа си.
2.Когато желаеш да го сътвориш.
При първият начин можеш и юмрук да получищ в лицето или в по-мека форма развод.
Във втория случай зависи от искреното желание на твореца, т.е. да направите това съвместно с мъжа си. В резултат на това ще получите бонус. Мъжът искрено ще повярва, че съпругата му е „единствената жена“, за която си заслужава всичко това.
Когато искате да промените съпруга си, вие виждате неговите несъвършенства – искате от него нещо повече. В това се крие в действителност, същността на проблема.
Кога ще можете да сътворите своя съпруг?
Когато видите в него достойнства, които още няма, но потенцилно би могъл да притежава. Имено в това се крие успехът в семейния живот.
Как майката трябва да научи дъщеря си, да възприеме любимия си?
Първоначално трябва да изучи неговите привички, недостатъци и особености на характера. Да ги приеме, а след това да придаде достойнства, които той може потенциално да има.
Какво да се направи, ако съпругът не иска да бъде лидер в семейството си и не е готов за решаването на важни проблеми?
Трябва да повярвате в него. Друг път няма.
Ако повярвате в съпруга си, той няма къде да отиде, ще започне сам по собствена инициатива да става истински мъж. А колкото повече вярвате в него, толкова той ще има по-голям успех в работата си и в живота.
Само така можем да станем жени на истински мъже.

Внезапно в коридора се разнесе детски плач. Бързо последва едно: „Шшшшшт“ – вероятно майката се беше намесила в момента. Тодор също го чу.

– Това дете ми напомня за нещо, – рече той – което мъдреците са ни учили. Когато бебето се ражда, ръцете му са стиснати. Ето така.

Той сви ръцете си в юмрук.

– Защо? Защото бебето не знае нищо по-добро от това, да грабне всичко. Целия свят е негов. Но когато човек остарее и умира, какво прави? Отваря си ръцете. Защо? Защото си е научил урока.

Младежът слушащ до сега дългото поучение, изведнъж трепна и попита:

– Какъв урок?

Тодор се взря в очите му, сякаш го питаше: „Още ли не си разбрал?“ Махна с ръка и продължи:

– Не можеш да вземеш нищо на оня свят със себе си.

Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.

Свечеряваше се, но слабичкият млад човек прокара пръсти през дългата си коса и продължи да чете. Той седеше в овощната градина и се опитваше да проумее как Луната обикаля около Земята.
Време бе за вечеря, но той нямаше желание да се прибере. Точно тогава нещо привлече вниманието му.
Тя дълго бе чакала да настъпи този миг. Чакала бе с месеци, потънала в мълчание. Първоначално не бе по-голяма от мъничка зелена пъпка. Сега бе станала яркочервена, с размерите на юмрук. Една жива топка вода,  със захари, горчиви семки и  обвивка като восък. Най- обикновена узряла ябълка.
Хладния ветрец докосна клоните и младежа потрепна. Въздъхна и неохотно затвори книгата.
Чу се едно тихо „пук“. Крехката дръжка държала ябълката за дървото се пречупи. Откъснатата ябълката полетя надолу. Изтърколи се през шумолящите листа и леко чукна младия човек по главата.
Той се почеса по главата и се взря в Луната. Тя блестеше като лъскава сребърна монета във вечерното небе.
–  А защо Луната не пада? – запита се той, докато разсеяно дъвчеше ябълката.
Младежът си спомни за „играта с ведрото“. Той мразеше тази игра, защото за нея се изискваше голяма сила. Ведро пълно с вода така трябваше да се завърти над главата, че да не падне нито една капка от него. Това беше много трудно за него, защото той бе много слабо и дребно момче.
– Може би това, което държи водата във ведрото, държи и Луната на мястото ѝ, – промърмори тихо младият човек.
Младежът хвърли огризката. В мрака се чу само едно жално „мяу“.
Той забрави за вечерята. и се запъти към стаята си. Предстоеше му да изчисли каква трябва да бъде силата на привличане, за да не полети ябълката към космоса. После поразсъждавайки на въпроса да определи колко бързо трябва да се движи Луната, за да не падне на земята.
Навярно сте познали нашият герой. Да, това бе Исак Нютон.