Спомняте ли си известния израз, че идеите витаят във въздуха? Свободно радикалната теория е една от тези идеи.
Първият, на който му дошла в главата е Денхен Херман. След серии от експерименти през 1956г. го осенила мисълта, че кислород, който преминава през клетката ѝ дава енергия чрез окисление. Този процес много прилича на горенето.
Но получената енергия не се изразходва напълно. Част от нея създават много вредни за нас съединения, така наречените активни форми на кислорода.
Независимо от него към същия извод достигнал и Никола Емануел.
Съединенията живеят няколко микросекунди, но това време е достатъчно, за да взаимодействат с клетките и да ги повредят.
Според тази теория, стареенето е просто натрупване на щети.

Под кревата на жителка на Гватемала се образувала дупка с дълбочина 13 метра.
Шейсет и пет годишната Иносента Ернандес споделя, че когато чула силен шум предположила, че в съседната къща е избухнала газова бутилка или е станал някакъв инцидент на улицата.
Тя веднага излязла, но вън нямало нищо. Силно се изненадала, когато един човек й казал, че шумът е дошъл от нейния дом.
След дълго търсене, те открили дупка под кревата.
Жената се радва, че семейството й не е пострадало. Имало само материални щети. Внуците й по това време играели около къщата.

Нивото на морал в хората зависи от това колко доброта или егоизъм  е заложено в тях. Нашият вътрешен мир остава неизчерпаем до тогава докато душата е пълна със състрадание и грижа за другите. Никаква власт, богатство или слава не могат да заменят доброто сърце.

У егоиста, даже ако той смята, че целия свят е в неговите ръце, никога няма да бъде душевно богат. Неговият вътрешен мир ще бъде беден. С други думи егоизма генерира духовна ограниченост.

Ако търсим обяснения за това защо някои хора са надарени с искреност и широка  душата, а други – не, в съответствие с  характера, пола и образованието, то до нищо няма да се доберем.

Китайска поговорка гласи, че на щедрите сърца е свойствена добротата, а на духовно ограничения човек егоизма.

Да бъдеш благосклонен, това означава да даваш, да прощаваш, да се грижиш за другите,  да се радваш на щастието на другите.

Добрите хора, въпреки всички трудности и препятствия, се стреми да помагат на другите, в резултат на това вътрешното им пространство се разширява до невероятни размери.

Егоизмът се изразява в получаване на нещо насила, измама, нанасяне щетите на обществото, безсрамно контактуване с други хора, с цел да се обогатят и по този начин да удовлетворят своите нужди. Егоистите изпитват удоволствие при вида на страданието на другите.

Когато другите са щастливи и богати, егоиста ходи депресиран, не може да спи, губи апетит. За да не загубят изгодата, егоистите пред нищо не се спират. Само материалната печалба, даже незначителна, им носи радост, а когато губят се отчайват. Егоиста мисли само за себе си.

Една стара китайска поговорка казва: „Отстъпи крачка назад и ще ти се отворят неограничени простори”.

Спокойно мога да кажа, че добротата е рай за душата, а егоизма-ад. Кое от двете направления ще изберете, решете сами.

В Екатеринбург е започнал съдебен процес срещу жена, която е ударила дете с колата си на пешеходната пътека. Тя от десет месеца се движи в своето BMW. Игнорирайки червения сигнал на светофара блъска десетгодишно момче, което почива от раните си.
По-странното е, че виновницата за ДТП не обърнала внимание на детето, а започнала да разговаря по телефона като веднага споделяла какви щети е понесал колата й.
Бърза помощ извикали очевидци на произшествието, но вече било много късно. До този момент жената е глобявана за превишена скорост и каране по тротоара. Наказанието за това произшествие е 5 години лишаване от свобода, но съдът може да произнесе и странно решение, като например злополучната шофьорка да забременее в най-кратък срок.
Не се смейте! Това не е единствения случай, когато се проявява небрежност спрямо човешки живот. Скоро преди това, 20-годишна жена е ударила дете на пешеходната пътека и забележете, първата й грижа била доколко е пострадала колата й. Тази млада дама била известна бизнесменка в района.
Чудя се къде ли милите дами са скрили майчинския си инстинкт? Защо за тях е по-важно състоянието на колата, отколкото живота на едно дете. Това някакъв необикновен синдром ли е? Нима съвременото възпитание е станало такова, че такива случай  да се подминават безнаказано.