Веднъж моя приятелка ми сподели, че е изневерявала на съпруга си. Попитах я : „Как се чувстваше тогава?“ Тя се усмихна и ми каза : „По това време в теб се създава илюзията за благополучие. Очите горят, светят от щастие, чувстваш се фантастично, все едно не стъпваш на земята.
Но след това пелената пада и започваш да разбираш, че такива отношения по-добре трябва да създадеш у дома си, в своето семейство, със собствения си съпруг.
Така и направих. Отношенията с мъжа ми се подобриха. Станах по-женствена, по-желана и щастлива. Желанието да „кръшкам“ изчезна от само себе си. И разбрах, че в дома си мога да получа много повече, отколкото навън“.
Илюзията за щастие по време на изневяра, не може да те направи щастлив.
Вероятно за някой е по-удобно, да вземе едно от любовника си и друго от съпруга си, но никога няма да бъдеш удовлетворен, както при нежни и искрени отношения с един единствен партньор, защото да вземеш от другите не доставя толкова много радост.
Използващият се стреми все повече и повече да получава, но с това се увеличава нивото на желание за получаване на още.
Изведнъж мимолетната искра на илюзорното щастие свършва, а желанието за още не е удовлетворена. Има ли изход в такова положение? Има и то е да започнеш да даваш, да твориш. Творчеството включва не само да рисуваш картини, да пишеш музика…, но и да изграждаш взаимоотношения в семейството си.
Ако разпиляваш енергията си, за да задоволиш няколко партньора, пълноценно никого от тях няма да удовлетвориш. По-добре всичко, което имаш го отдай на един единствен, който за цял живот ще бъде скъпоценен за теб и тогава ще опиташ вкуса на щастието.