Един стар котарак срещнал малко котенце, което се въртяло в кръг и се опитвало да си хване опашката. Котаракът стоял и гледал как малкото се въртяло и падало. След това как отново ставало и продължавало да гони опашката си.

– Защо си гониш опашката? – попитал старият котарак?

– Казаха ми, – казало котенцето, – че опашката ми е моето щастие и аз се опитвам да го хвана.

Котаракът се засмял и казал:

– Когато бях малък и на мен ми казаха, че моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след нея и се опитвах да я хвана. Падах останал без сили, след това отново ставах и хуквах да я гоня. Веднъж се отчаях и тръгнах на където очите ми видят. И знаеш ли какво забелязах?

– Какво? – с интерес попитало котенцето.

– Забелязах, че където и да ида, опашката ме следва.

Една жена се оплаквала, че богатството не ѝ носело щастие.
Чул я един мъдрец и ѝ казал:
– Нима мислите, че без разкош и комфорт няма щастие? За да си истински щастлива, мила моя, ви трябва само едно. Трябва да имате нещо, по което толкова да се увлечете, че да забравите за себе си.

Ноща обви с мрака си отиващия си ден. Наметна тъмната си перелина с безброй звезди и се заслуша във войствената песен на вяръра. Силует на жена се открояваше в неосетената стаяя. Седеше, подпряла глава върху масата.Мислите й галопираха и я връщаха назад във времето. Ето я с косици от злато разсипващи се върхи крехките й рамене. Топлите кафяфи очи сияеха…
Изведнъж се разнесе звън. Тя отново е в стаята. От мобилният й телефон  се разнасяше позната музика. Погледна дисплея и се засмя: „Сетил се е“.
Натисн бутона и спокойно каза:
– Да.
От телефона се разнесе дрезгав глас придружен с лека кашлица:
– А, май някой се е родил днес?
– Така ли? – поде шегата тя.
– Нали знаеш, аз съм стар човек и често забравям, но днес звънна сестра ти… Та честит рожден ден. Пожелавам, ти, здраве, щастие и сбъдване на мечтите.
– Татко, нали знаеш, че сбъдването на мечтите правят човека щастлив? – подкачи го тя.
– То щастието е относително нещо, но преди всичко бъди здрава. – Въздъхна и продължи. – Помня онази сутрин, когато ми съобщиха, че си се родила.
– Зарадва ли се тогава? – прекъсна го бързо тя.
– Нали знаеш, ние мъжете обикновено искаме момчета….. но сега се радвам, че си жива и здрава, – в гласа му се долови лека тъга.
– Благодаря ти! Ти винаги си бил добър към мен и вечно си ми помагал, – сълзите напираха в очите й
Нощта стана по-ведра, изпълни се с любов и нежност.

Директорът на едно голямо предприятие устроил концерт в своя офис. На концерта щяла да пее една известна певица. Той поканил всички свои работници на концерта.
Певицата пеела прекрасно, но съдържанието на някои песни били неприлични. Изведнъж една жена станала и напуснала помещението. Певицата се сконфузила, а присъстващите се възмутили.
Жената, която преждевремено напуснала концерта си мислела, че ще я уволнят, но тя не могла повече да слуша такива пошлости.
На следващия ден директорът я извикал и й казал:
– Защо вчера станахте и излязохте по време на концерта? Защото не искахте да слушате противни на вашето убеждения неприлични думи  и по този начин изразихте протеста си? Повишавам ви във работата, ставате моя лична секретарка.
Верният заслужава пълно доверие, не предизвиква съмнения в своята надеждност. Той е здравомислещ, точен и истинен. Негови характерни черти са доброта, постоянство и любов.
Нашето благополучие, мир и щастие зависят от нашата верност в дома, на работата и най-вече към Бога.

Всички приказки започват така: Живели някога….., но това не е приказка.
В едно градче далече от морето живели момче и момиче. Момчето искало да стане моряк. Те живеели в една сграда. Били приятели. Карали се и се помирявали, както при всички нормални деца. Още от деца  те много внимателно се отнасяли един към друг. Не знам защо, но никой не ги дразнил и никой не им се присмивал. Те седели на един чин през цялото учебно време. Тя просто се учела, а той четял всички книги за морски приключения и желаел мечтата му да се осъществи.
След гимназията той постъпил във Висшето военноморско училище, а тя технически университет.
Оженили се. Той бил изпратен много далече на работа, а тя заминала с него. Родили им с двама сина. И започнал трудния живот на моряка и неговата половинка. Раздели, срещи, раздели, срещи……Децата пораснали, животът бил тежък, но щастлив.
Винаги, когато го изпращала в морето, тя не допускала мисълта, че той няма да с върне. Знаела, че любовта й го защитава.
И изведнъж…..беда. Това от което тя се страхувала цял живот…..станало.
Животът за нея спрял. Тогава тя разбрала истинския смисъл на думите „до“ и „после“….Но трябвало да продължи да живее. Децата били малки. Тя се въоръжила със смелост и продължила…
Синовете й пораснали и тръгнали по пътя на баща си. Тя повече не се омъжила. Както преди още обичала мъжа си. И когато говорела за него, очите й светели от щастие. Когато я гледал човек, разбирал, че той не е умрял за нея. Той би жив, защото била жива любовта към него.
Да обичаш, означава да помниш, даже, когато не сте заедно.