Защо трябва да живеем в мир със всички ?
Защото нерешените конфликти имат три опустошителни последствия в живота ни.
1. Вашето общение с Бога ще бъде блокирано. Когато сте в конфликт с другите, вие не можете да бъдете в хармония с Бога, няма да имате ясна връзка с Него.
2. Неразрешеният конфликт възпрепядства молитвите ви. Когато има конфликт, грах и дисхармония в живота ни, нашите молитви са блокирани.
3.Всеки конфликт пречи да бъдете щастлив. Ако конфликтът влиза през предната врата, щастието тихо се изнизва през задната.
Така че, ако искате да се отървете от конфликтите си трябва да поемете инициатива за разрешаването им. Не чакайте някой друг да стори това вместо вас. Бъдете миротворец!
Не пренебрегвайте, не отричайте и не скривайте конфликта си!
Казват, че времето лекувало, ако е така нямаше да ходим на лекар. Колкото по-дълго време изминава от дадено спречкване, толкова нещата стават по-зле.
Ако имаш отворена рана и не се справиш с нея навреме, тя се движи навсякъде с теб и отравя живота ти. Гневът се превръща в негодувание, а възмущението в огорчение.
Конфликтът няма сам да се разреши, трябва сами да се справите с него.
Само смелите хора разрешават конфликтите си. Най-смелото, което можете да направите е да се изправите пред проблема, който дълго време сте игнорирали в брака, във взаимоотношенията с децта си, с шефа си, с тези, с които работите …
Ако нямате достатъчно смелост, искайте от Бога. Смелостта се проявява, когато любовта стане по-силна от страха. Ако сте изпълнени с Божията любов човекът, с който сте били в конфликт, няма повече да ви дразни.

Веднъж трима братя видели Щастието седящо в една яма. Един от братята отишъл към ямата и помолил Щастието да му даде пари. То го дарило с много пари и той си тръгнал щастлив.
Другият брат поискал красива жена. Щом я получил веднага тръгнал с нея, извън себе си от щастие.
Третия брат се наклонил над ямата.
– Какво искаш? – попитало Щатието.
– А на теб какво ти е нужно? – попитал братът.
– Извади ме от тук, – помолило Щастието.
Братът протегнал ръка, изкарал Щастието от ямата, обърнал се и потеглил нанякъде….
А Щастието тръгнало след него ….

Намиращите се в Северна Африка по време на Втората световна война немски танкисти имали традиция да си носят шепа камилски тор за „щастие“.
Разбрали за това, съзюзниците поставяли противотанкови мини, замаскирани по купчина тор от камила.
След като се взривили няколко танка, германците започнали да избягват купчините камилски тор и да преминават само през проверени такива, край които имало следи от танк.
Тогава съюзниците направили няколко осъвършенствания на тези мини. Поставяли купчинките заедно със следи от танк.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.